Karov's house

by Shane. Пет Юли 01, 2016 12:44 pm

"radioactive..radioactive..."

Шейн седеше на верандата, затворил очи, слушайки музика, потънал отново в своите мисли. Опитваше се да изключи мозъка си, да спре да мисли за каквото и да било и да се понесе през монотонния черен тунел на съзнанието си, чиито стени са чисти и глухи.
Но не успяваше..Редица картини и спомени минаваха пред очите му за секунди, припомняйки му какви ли не случки от живота му. Всяка от случките го връщаше обратно към днешния ден, който бе ужасен. Отново се бе забъркал в неприятности и денят не бе минал толкова спокойно и безаварийно колкото Каров се надяваше да е.
Още от сутринта със спукания маркуч на охладителната течност, който го остави на две преки от къщата и го накара да върви пеша и да гони рейсове, което доведе до закъснението му за тренировки и лошото впечатление, което не искаше да прави на треньора, та стигайки до скандала със сестра му, която смята, че може да си прави каквото, когато и където си поиска и това не се харесваше никак на Шейн.
И все пак той още по-упорито опитваше да натъпка назад в съзнанието си всички тези обезспокоителни мисли, които хвърчаха като черни гарвани около него.
Изведнъж усети лек допир по едната си ръка, който го накара да отвори леко стреснато очи, за да види усмихнатото момиче, което стои пред него.
-О, май те стреснах...Извинявай!
-Няма проблем..-Шейн се усмихна едва доловимо и извади слушалките от ушите си, махвайки с ръка към мястото до него, за да седне момичето.

by alycia; Пет Юли 01, 2016 8:25 pm

Имах от онези дни, в които всичко се случваше точно така както искам. Всичко дори до най-малката подробност, което изненада дори и самата мен. Не ми се беше случвало от толкова отдавна, че вече дори не можех да кажа, кой беше последният момент, в който бях изпитвала нещо подобно. И ето май наистина щях да изляза права, че колкото по-позитивен е човек, толкова по-хубави неща ще му се случат. Жалко че май бях единствената, която осъзнаваше този малко известен факт и не можех да накарам и останалите да го видят. Но и това щеше да се случи рано или късно и аз щях да седя и да го чакам. Все пак по-добре късно отколкото никога, нали така?
Дори най-после днес пяхме по-хубави песни от обичайното. И то дори една-две от любимите ми. Намерих си няколко неща, които бях търсила с "векове" и за които почти вече бях загубила каквато и да е била надежда. И освен това ми се бяха случили още няколко хубави неща. Нима този ден не беше наистина прекрасен?
Докато се прибирах към вкъщи си мислех за всичко това и за някои неща, които биха направили деня ми дори още по-невероятен. И точно тогава изскочи и неговото име. Трябваше да спра да мисля за него. Трябваше, но тогава защо не можех да го направя. Беше точно като онези натрапчиви мисли, от които не можеш да се избавиш и за съжаление, или пък не, докато се опитвам да се отърва от мислите си, се бях озовала пред тях. Какво ли изобщо правех тук?
След като му се извиних седнах до него. Наистина не трябваше да съм тук. Не трябваше да се прибера направо вкъщи. Изобщо не трябваше дори и да си помислям за него, но вече беше късно. Дори твърде късно.
-Изглеждаш твърде разсеян. Да не би нещо да ти се е случило?
Попитах го все толкова усмихнато. Сигурно нямаше да иска да ми каже наистина, но пък си струваше да опитам. Така или иначе явно нещо ме беше довело тук, така че можех само да се възползвам от това. Но не и прекалено много, защото все пак се правех, че вече съм го забравила. Понякога беше толкова лесно, защото като един добър и любопитен човек, интереса ми лесно можеше да бъде обяснен от останалите.
-Май отново си се забъркал в нещо. Типичтно за теб. Но наистина ли няма да ми кажеш в какво?

by Shane. Съб Юли 02, 2016 9:09 am

Шейн погледна за миг безмълвно Алис. Не разбираше защо на нея все още й пука за него. Той не се отнасяше подобаващо с нея когато бяха заедно. Не, не я е обиждал или нещо подобно, но не я и носеше на ръце. Все "нямаше време", бе зает или не бе в настроение. Всеки път тя се опитваше да изкопчи от него думи, да проведе разговор и да му помогне, но също така всеки път той я парираше и отблъскваше. Не искаше никой до себе си, защото смяташе, че не го заслужава. Самият той бе толкова погълнат от мислите си, чувството за вина и стремежа да опази сестра си сякаш е крехък ценен минерал, че не можеше да даде необходимото внимание на Алис или на който и да било друг, макар, че тя бе единствената, която бе готова да даде без да получи. И все пак той знаеше, че не е честно спрямо нея и точно заради това поиска да се разделят, макар и всъщност да не й каза истинската причина.
-Бих искал да ти спестя проблемите си, на тях им е достатъчно да притесняват само мен. -Шейн се усмихна половинчато и затвори за миг очи, вдишвайки дълбоко вечерния хладен въздух. След това ги отвори отново, защото не искаше да изглежда сякаш я игнорира, всъщност в момента компанията й бе успокояваща.
-Вместо това може да ме разсееш, разказвайки ми как мина денят ти?

by alycia; Нед Юли 03, 2016 8:31 pm

Продължавах да се питам вътрешно какво правя тук. Защото това определено не беше начинът, по който исках да покажа не само на него, на себе си, а и на останалите, че не се интересувам по никакъв начин повече от него. Това беше точто противоположното на всичко, което се опитвах да им докажа, тогава защо толкова лесно се бях подала на нещо, дори и аз самата не знаех какво и се бяха озовала тук. На всичкото отгоре бях все толкова усмихната, както винаги всъщност.
Може би просто бях от хората, които дори когато бяха останали наранени, се опитваха да бъдат в помощ на останалите. Да им покажат, че въпреки всичко са били прави и нищо не е чак толкова черно, колкото изглежда. Че винаги има нещо хубаво, стига те да успеят да го видят. Но те просто не искаха да го направят. Или пък просто така по-лесно заблуждавах дори самата себе си, че страницата наречена "Шейн Каров" е вече заличена от живота ми, но дали наистина беше така.
-Защо ли не се изнендвам
Наистина защо ли изобщо се опитвах да го накарам да ми каже нещо сега, когато дори преди не ми се получаваше, а тогава поне имах причина, заради която да го питам и да искам да ми разкаже. Тогава защо и сега го правех? Не, просто нямаше как дори и аз да си отговоря, колкото и да ми се искаше да разбера, за да мога да спра.
-Денят ми беше повече от прекрасен. Случваха ми се само хубави неща. Най-странното беше, че дори само да си помисля за нещо и то се случваше. Можеш ли да си представиш? Чудя се какво ли още да очаквам до края на деня. Май трябва да съм подготвена за всичко и да внимавам за какво си мисля.
Да, наистина трябваше май да внимавам за последвата част, защото така както беше започнало всичко днес, кой знае къде щеше да свърши. За това трябваше да спра да си задавам онези глупави въпроси, на които така или иначе нямаше да получа отговор и да си изкарам времето тук и сега.

by Sponsored content

Karov's house

Karov's house

Re: Karov's house

Re: Karov's house

Re: Karov's house

Re: Karov's house

Re: Karov's house