Innocent is just a glitch!

За един момент свършва всичко. За един момент всичко изчезва. Амбиции, кариера, постижения, свобода. Един-единствен момент и край. Грешен крак, неправилна стъпка в ляво. Нека ви споделя нещо. Хората смятат, че това важи само за спортистите, но не е точно така. Това важи за всички.
Вярно, спортистите си провалят живота с една грешна стъпка и това доведе Алекс днес тук. Беше на "почивка" с една от най-добрите болници, където предлага грижи за такива като нея - стъпили накриво. Но тъй като той беше адвокат вместо да си губи времето в 3 часово мъчене да си раздвижи крака реши, че днес ще е деня, в който за пръв път от .... както започна със спорта ще си вземе почивка.
Гледаше целия процес, беше абсурдно. Не разбираше нищо от това, но все пак едно и правеше впечатление. Защо когато имаше четирима или петима май бяха, души само един сега стои там? Тия за охранителни камери, матрици и прочие не са ли чували. Поне в родната страна с това си нямаха проблем.
След като процеса приключи отведоха обвинения, а чичото на Аластриона и каза да изчака. Ден, два, след процеса, който не и излизаше от главата. Нещо я караше да не спи заради това. Дори не беше съсредоточена в това да се върне на сцената. Някак си ... нещо я дърпаше натам.
Поразпита малко чичо си, където точно държат обвиняемия, който за момент си помисли, че Алекс е малко откачила, но след малко умоляване и добра дума нещата станаха.
Заведе я да го види. За момент момиче се зачуди, какво да му каже, но накрая реши да го кара направо.
Погледна го зад стъклото, което ги разделяше докато държеше слушалката до ухото си и само се усмихна укорително.
-Съжалявам, че чичо ми не спечели делото за вас, но ако мога да улесня някак нещата за вас бих го направила. Въпреки че съда не иска да чуе и дума вече според мен ви обвиниха за нещо, което сте направили непредумишлено и е малко крайно решение.

До последно Джоузеф не вярваше,че ще се стигне до процес. Цялата история беше толкова нелепа. Главата му не побираше как може всички доказателства, които уличаваха истинските извършители да изчезнат толкова мистериозно и да натопят точно него. Единственото, което знаеше със сигурност, е че в момента беше сам на масата на обвиняемия, като изключим адвоката му и едвам се сдържаше да не стане и да започне да си изкарва цялото раздразнение, което го спохождаше в последния месец. Просто беше наясно, че това няма да му помогне, по-скоро обратното.Беше наясно и каква рокля за всичко това играеше Мириам Вилиен. Може би това беше и единствената му грешка в цялата тази история. Не може би, със сигурност. Никога не си позволява да има чувства към жените, с които спи. Единственото изключение - Мириам - така го насади, че сега изглеждаше почти сигурно, че ще прекара известно време в затвора, без значение, че не беше направил нищо.
Адвокатът му правеше всичко възможно, но Съмърс вътрешно знаеше, че ще е напразно. В крайна сметка се оказа прав. Човекът беше направил всичко по силите си, но цялата инсценировка беше направена по перфектен начин, така че да няма никакво съмнение, че Джоузеф Съмърс е извършителят.Единственият плюс в цялата ситуация, ако изобщо можеше да се нарече такъв, беше фактът, че след обжалването присъдата беше намалена на 3 години с още време пробация след това. И все пак това си бяха три години, които той ще да изгуби от живота си за нещо, което не беше извършил.
В опитите си да се овладее и да не направи нещо, което ще усложни ситуацията му Джоузеф изпадна в нещо като транс докато всичко приключи. И когато най-после дойде до себе си беше вече в килия. Прекара няколко дни в отричане на това къде се намира, втълпяваше си, че след малко ще го пуснат. Последва отчаяние, което най-накрая отстъпи мястото си на гняв. Единствената мисъл, която го крепеше беше какво ще причини на Мириам след като напусне това място, дори ако след това се наложеше да се върне отново тук. Но нещо необичайно го откъсна от мислите му. Надзирателят дойде в килията му и излая да се размърда и че има посетител. Посетител ли? След като всички медии го бяха изкарали най-безскруполното чудовище, което се беше раждало в Ню Йорк, Съмърс не се надяваше на такива ектри. Приятелите му го бяха отрязали, семейството му гледаше да избягва възможно най-много всеки контакт с него. Единствения вариант беше това да е някой нахален журналист, който се надяваше да го изкара...може би изнасилвач? Само това не го бяха наричали още.
Съмърс тръгна към стаята за свиждане само защото имаше желание най-после да си изкара раздразнението и гневът, които беше трупал и сдържал по време на процеса, на някого. Изненада се когато видя на масата срещу него да стои дребна блондинка, която изглеждаше съвсем млада. Думите й го изненадаха още повече. Имаше усещането, че я е виждал някъде, но не знаеше, че е племенница на адвоката му и от думите й стана ясно, че е следила процеса, но кой ли не беше, все пак Джоузеф Съмърс беше новия най-мразен човек в страната.
- Хубаво е да чуеш, че все пак е останял някой, който не те мрази в червата, но няма как да ми помогнеш, хлапе. Единственото, което ми остана сега е да мисля, как да отмъстя на онази, заради която в момента съм тук. Не вярвам, че ще искаш или ще можеш да ми помогнеш с това.

Имаше едно нещо, което беше по-гадно от това, да не можеш да контролираш живота си. Да те принудят да живееш заедно с хора, които те ненавиждат. Джоузеф Съмърс беше се превърнал точно в такъв. Някой, който го ненавиждат, което според Алекс беше ... малко глупаво. Вярно, тя все пак не може нищо повече от това да спортува по цял ден, но все пак беше прекалено, дори за някой, извършил нещо неправилно. Ама ходи разправяй, че системата е наред.
Сега го гледаше и се чудеше, защо толкова и напомня на някой като нея. А да ... той се намираше по средата на сандвич с омраза, ненавист и пренебрежение. Класика. В Гимнастиката това си беше спорт – отделна дисциплина. И все пак имаше нещо полезно и от това. Да видиш как другият се пука по шевовете заради твоят успех – безценно.
Затова беше решила и да му улесни живота, на Джоузеф, защото имаше година преди отново да се качи на фронта, а през това можеше да си оползотвори живота по-добре. Ще се учудите, но истинското и желание е щом кариерата на спортист приключи да стане като чичо си адвокат, може би затова сега беше тук. Е не е много ясно.
-Отмъщението не е толкова трудно. Чичо ми вече говори с надзирателите, за да ви улеснят живота максимално в това място, но ще трябва да търпите. А омразата към жената, заради която сте тук е напълно нормална. – Тя внимателно се приближи, като внимателно хвана бинтования крак и го премести по-близко. Още я болеше, дори като се сети за загубеното злато, но такъв беше живота. Една грешна стъпка и файда, че те тренират по-усърдно и от тюлен, с тази разлика, че те са 2000, а гимнастиците са 200 в целия свят. Та кой не би искал да се осакати докато изпълнява твърде опасни скокове на греда? Мечтата на живота на всяко дете и подрастващ.
-И бих искала да ви помогна. Може да ви се стори странно, но имам чувството, че това е правилното нещо, още повече, че вие сте клиент на семейството ми. Да не говорим, че знам какво е да държиш на някой, а той да те предаде, затова ако  ми позволите ще идвам в дните за свиждане и ако имате някакви желания, като да ви донеса нещо или пък други такива неща само кажете. – Имаше едно нещо, което хората не разбираха. Ако съществуваха спортове, където злобата, омразата и желанието за отмъщение да са на най-горните позиции, то това беше нейният избор, а заради едно такова предателство и леко разминат батут при скок на кон, както и викове на определена аудитория от префърцунени глупачки всичко се промени. – О и още нещо. Бъдете силен и търпелив, после живота може да ви е усмихне и да се завъртят нещата.

Джоузеф внимателно слушаше всичко, което момичето му казваше. Тя премести крака си, който всъщност се оказа,че е бинтован. Каква ли беше историята тук? И защо си беше направила труда да дойде при положение, че кракът й беше в това състояние и следователно едва ли цялото упражнение беше много лесно за изпълнение?
Мъжът не беше сигурен как да реагира на случващото се в момента. От една страна тя може би беше единствения човек, който доброволно има желание да контактува с него в момента, освен разбира се чичо й. Но пък беше още дете. Не изглеждаше да е на повече от 15-16. Как щеше да й се отрази това да прекарва време тук? Било то и само за свиждане. Съмърс се изненада сам от себе си. Само допреди няколко минути беше сигурен, че който и да го чака в стаята за свиждане ще има възможността най-после да си изкара гнева, пък било то и за малко, защото с най-малкото повишаване на тон или съмнение за спречкване, надзирателите щяха да го върнат обратно в килията. В момента, изобщо не си и помисляше да се държи лошо с момичето пред него. Просто не знаеше как да отговори на предложението й за помощ.
- Няма нужда да ми говориш на вие, хлапе. - започна мъжът.
Очите му отново попаднаха върху бинтования крак.
- Благодарен съм на чичо ти, че все пак пое моя случай, когато никой друг не искаше и знам, че направи всичко, което можа. Просто цялата постановка беше изпипана прекалено добре. Благодарен съм и на теб, че предлагаш помощта си, особено в момент, в който никой не иска да има нещо общо с мен. Но преди да се разберем на тази тема имам два въпроса за теб. Какво се е случило с крака ти? - може би този щеше да се стори странен защото нямаше нищо общо с това, за което говореха в момента, но следващия въпрос и неговия отговор бяха от изключително значение за Съмърс - Вярваш ли наистина, че съм виновен за престъплението, за което съм тук?

Въпросите, които и бяха зададени малко я притесниха. По-точно първия, защото може би още не беше превъзмогнала ... травмата от това да загубих една цяла кариера. Да, странно звучи една хлапачка да има кариера, но в нейния свят това са години между 14 и 26 в най-добрия случай. Затова и беше трудно сега да се адаптира към ... бездействие, нека го наречем.
-Смятам, че сте... – мерна онзи поглед, с който я гледаше треньора и ако нещо е сгрешила и това я накара да се подсмихна за момент. Внимателно премести един кичур коса за ухото си и продължи – Смятам, че си невинен. Не мога да го обясня. Просто не смятам, че си го направил. Разбираш ли .. наричат такива като мен роботи, машини, но можем да доловим когато някой е обвинен без да е съгрешил. Наречи го шесто чувство, след като цял живот то и чувството за самосъхранение са буквално изключени.
Тя се огледа и остана онзи неприятен въпрос за нея. „Какво се е случило с крака ти?“. Как го мразеше. Всеки път когато и го зададат в главата и първата мисъл е за падането. Дори дете можеше да се справи с един батут, а тя не успя, но за нейна радост и беше казано, че след като мине известно време отново ще може да тренира, а тя само това знае, как да пренебрегва болката, която понякога стигаше праг на един гладиатор и да се бори.
-Имах състезание по гимнастика и просто не се приземих правилно. Не спечелих златото, но пък успях да разбера какво е да опиташ сладолед без да ти крещят, че това ще се повлияе на двоен арабски скок. – Алекс се усмихна миловидно и докосна стъклото, което се намираше между двамата. Точно там, където се намираше челото му. – Най-важното, е сега да си задържиш ума на място. Спортистите можем да контролираме емоциите си, да пренебрегнем болката и унижението и да ги съхраним в една малка кутия.
Най-накрая му показа ръката си, чиито кокалчета бяха целите в рани.
-Но ако гледаш внимателно ще видиш една дупка, пролука, която да ти подскаже, че все пак си човек. Важното, е да не се предаваш и да мислиш само за целта си, за желанията си, които ще сбъднеш, в момента, в който излезеш от тук. А това бързо ще стане, повярвай ми.