If you don't get caught, you deserve everything you steal. - Elvira and Eliss

Елвира преметна косите,които се бяха изпречили на пътя й. Очите й потърсиха тези на Евънс, за да могат да се впият в неговите и да успее да докосне душата му … да му покаже, че се интересува от него и още по – важното, че иска нещо, което смята да получи – секс, разбира се. Но тайничко душата й си мислеше за това колко ли струва костюма му, тъй като тъкмо го огледа. Искаше да го пипне … само за да усети материята … сигурно хиляди, очите й можеха да светнат и без намесата на алкохол в този момент. Можеше да разпознае, доброто, щеше да е разочарование, ако не успееше да различи този Китон. Баща й носеше такива, всичките до един … изключително скъпи, човек можеше да си построи стая с парите, които изкарва от тях. Дори много къщи. За миг й се искаше да притежава този костюм, за да може да го продаде, а след това … е, щеше да види какво ще прави. Винаги можеше да измисли нещо, а и дори да не ги ползваше, парите си бяха пари.
- Радвам се, че не сте скучали – речи блондинката и поклати краката си.
С лявата си ръка взе чашата с виното и я огледа. Завъртя я в ръцете си, докато не направи пълна обиколка.
- Нека пием за новото начало – рече Елвира и се усмихна на Евънс, като му намигна. – Наздраве – допря чашата си до неговата, при което се чу онзи досаден звук, който издаваха тези два предмета, при сблъсъка си.
Подразни сетивата си и усети как тялото й настръхна, отвратително. Доближи чашата до устните си, наклони я и отпи съвсем, съвсем малко от чашата … сякаш една капка, всъщност нищо … успя да създаде илюзията, че пие, но в организма й не попадна и частица от тази отрова.
Облиза устните си, предимно, за да премахне тази гадост …нямаше как да отиде до тоалетната сега … особено за такава незначителна причина. Затова реши да постъпи така, а и изглеждаше невероятно отстрани. Сякаш му казваше : „Ела да се запознаете”. През цялото време го гледаше, беше й много любопитно какво ще прави с тях двете. Сигурно самодоволната му усмивка, щеше да изчезне, ако знаеше, че щеше да получи нищо по – различно от удар в гърба. Но Елвира не я интересуваше. Нали потърпевшата не е тя, а някой си друг.
Очите й премигнаха. Нещо й влезе в окото. Може би мигла, но започна да мига ожесточено. Беше готова почти да се разплаче … не защото наистина й се плачеше, а защото сигурно го нараняваше окото. Това й отвори подходяща възможност, за да успее максимално да го приближи до себе си, за да можеше да изпълни своята част от работата.
- Извинете ме, можете ли да погледнете? – попита, като погледът й беше насочен към Евънс, който беше и достатъчно нахален, за да й помогне … като първо огледа бюста й, който беше най – прекрасната и най – впечатляващата гледка, която беше виждал … или поне така изглеждаше.
- Нека преминем на „ти” – хищническата му физиономия толкова подразни вътрешно блондинката, че беше готова да му забие един.
Държеше се с нея така, все едно беше в ръцете му и само негова … а как разбра? Своеволия … просто своеволия. Добре, че махна ръката си от бедрото й. едва ли, в противен случай, Елвира би била способна да отговаря за постъпките си. Беше наръгала брат си с вилица, човек не можеше да знае на какво е способна.
- По – добре ли си? – попита Евънс, чийто глас не се бе променил от по – рано … все така нахален.
- Да. Благодаря – рече Елвира и усмивката отново засия на лицето й.
Очите й срещнаха неговите, след което тя реши да го избегне за известно време, като се обърна към Елис. Истината бе, че не искаше той да се занимава с нея. Не искаше да опорочава само с думите си това крехко и нежно създание.
Още в началото забеляза, че не й беше приятно, но нямаше как да й се извини, а и едва ли щеше да си спомни за това, което й дължеше. Но ако успееха, то всичко щеше да бъде наред и Елвира щеше да изкупи грешката си .. не знаеше защо се интересуваше, но й се искаше да помогне на това момиче. Не знаеше как … нямаше нищо, което не й пречеше да създаде нещо. Стига да поискаше, щеше да може да получи всичко, което искаше, в действителност. Можеше да е богата като брат си, можеше да създаде о – добра фирма от неговата, можеше да бъде отново по – добра от него. Можеше да има всичко, което искаше. Но явно толкова малко го искаше, че светът бе решил да й го отнеме, за да разбере значението му.