I'm nuts, baby, I'm mad, The craziest friend that you've ever had. <<Allana&Ashton>>

Аш отвори дървената врата и се озова "При Джони" - единствения бар, който посещаваше, защото винаги бе празен и можеше да изпия бирата си неубезпокояван от никого. Така можеше да бъде сигурен, че няма да извърши нищо, за което да съжалява след това. Всички знаем колко конфликтно място са повечето барове и си бе истинско съкровище откриването на такъв, който да е сравнително безопасно място. Но днес нещо бе различно, не знайно защо барът бе по-пълен от обикновено и това никак не се хареса на Аш. В началото се поколеба дали да не се обърне и да си излезе, но като размисли реши, че просто ще се свие в някое тихо сепаре и няма да разговоря с никого освен със самия Джони, който добре познаваше и който имаше ролята не само на собственик, но и на барман.
Аш си поръча обичайното и седна на една тъмна масичка, която трябваше да не привлича особено внимание, но явно Дяволът бе решил да си поиграе тази вечер или просто Аштън нямаше късмет днес. Още не бе допил първата си бира когато някакво червенокосо момиче реши да се самопокани и да започне жалкия си флирт, въпреки непрестанните опити на Аш да я отблъсне учтиво. Е, когато се настани в скута му това преля чашата, той я сграбчи за ръцете и отблъсна от себе си, разгневен и все пак все още контролирайки се.
-Казах да се разкараш! -Момичето се нацупи и изчезна из тълпата, а Аш реши да се махне самия той от бара колкото е възможно по-бързо и започна да се провира между хората в опити да достигне вратата. Оставаха му само още няколко крачки и щеше да се отпусне спокоен и да се прибере когато някой сграбчи лакътя му и с всичка сила го дръпна назад. Аш загуби равновесие и се олюля намирайки се на земята. Главата му се замая и докъто осъзнае някой го завлече извън вратата и го просна на студения асфалт.
-За кой се мислиш? -Пред него застана някакъв огромен плешив мъж, обрисуван целия в глупави татуси, които сто процента дори не знаеше какво символизират или означават надписите на другите езици.
-Не се закачай! –предупреди мирно, но сърдито Аш и се изправи, правейки опит да си тръгне. Но отново бе спрян и тогава неусетно юмрука му се заби в дебелата и твърда челюст на тромавия великан, изненадвайки го. Аштън получи юмрук обратно и това бе малкото побутване, което бе необходимо на психото да покаже същността си. Очите му почерняха, а вената на врата му заигра заплашително.
-Забавление ли чух? -На устните му заигра луда исамодоволна усмивка и той сякаш стана напълно друг човек. Юмруците от негова страна заваляха, карайки великана да се пази с ръце, което не му помагаше особено, Аш го събори и продължи с ритници, които сипеше по цялото му тяло. Изгарящо чувство на екстаз и неописуемо удоволствие започна да изпълва тялото му, карайки да потреперва докато нанася поредния ритник. Погледа му бе замъглен, съзнанието му изобщо не работеше и единственото, което бе в полезрението му бе тялото на земята, което заслужаваше да бъде помлято, докато някаква дребничка ръка не се опита да го сграбчи през кръста. Аш се обърна изненадан , виждайки уплашено момиче, което бе станало свидетел на случката и бе решило да се направи на герой.
-Не се бъркай! -Ръката му я изблъска, не силно, но достатъчно, че да изгуби равновесие и да седне на земята. Ритниците щяха да продължат, но тогава момичето отново се намеси.
-Леле..ти наистина си го търсиш ,а? -Той се обърна готов да умножи жертвите си, но тогава нещо го спря, за миг, дори за секунда, сякаш видя лицето на сестра си пред себе си, тя го гледаше , умолително , отчаяно и много изплашено и тогава нещо в мозъка му превключи.
-Аз..-той погледна окървавените си ръце и тялото на мъжа, успявайки да забележи, че той все още диша. . Не успя да каже нищо повече, понечвайки да заобиколи момичето , за да изчезне..