▶Добре дошли!
в Калифорния
в Калифорния
Форума се върти около престижен Калифорнииски колеж и тайните, който разкрива същността му. Във всеки колеж има отбори борещи се за слава, мъжоретки повдигащи духа именно на тези отбори. Но не във всеки колеж има клуб като този, които е с толкова дълга история. Клуб създаден почти от основаването на колежа. Клуб, в който репутазиите могат да се градят и рушат за ден или по- скоро за вечер. Клуб за който всеки е чувал, ала никой не е сигурен, че съществува ♣Мафия - Във всеки град имаше мафия, а в Калифорния три руски фамилии се бяха наложили. Воюваха не само помежду си, но и с целия свят.
Вход
recent topics
Latest topics
our team
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 31, на Сря Сеп 14, 2016 12:23 am
Placebo feelings {liana + philip}
Placebo feelings {liana + philip}
-Лиана?... Лиана? -гласът му се превърна в просто въздишка, понесена от хладния вятър и изгубена в мрака -За бога...
Филип изръмжа под носа си и внимателно допря ръце до фасадата на приветливата къща. Погледът му пропълзя по цялата стена, търсещ малки пукнатини в нея, и се спря върху най-крайния отворен прозорец. Меката светлина струяща от него осветяваше достатъчно двора, давайки на мъжа шанс да прецени ситуацията. Филип не бе от най-пъргавите хора, но като малък му се бе налагало да се изкачва до много прозорци. Във всеки случай не бе забравил най-важните, основоположни правила- дръж се здраво и не поглеждай надолу. Съвсем скоро преметна краката си през рамката на прозореца и въздъхна тежко.
- Лиана, разбрахме се нещо.
Честно казано, дори самият Филип не се определяше за добър човек. В онзи традиционен смисъл на думата, естествено. Нямаше тъмни помисли, бе лишен от типичната за мафиотите кръвожадност, не откриваше красота в стичащата се бавно алена кръв. Но се занимаваше с доста нетрадиционни неща, подтикван най-вече от Мистър Джей. Бе продал, или по-скоро доверил, морала и душата си на Аресен, изпълнявайки чинно всяка негова дума. Убиваше, измъчваше, отвличаше, но някак винаги заспиваше спокойно. В този ред на мисли напълно разбираше родителите на Лиана, а да не говорим за възрастовата разлика помежду им.
Въпреки всичко, ето че вече повече от година семейството й не можеше да се отърве от Филип. Дори и да искаше не можеше да се откаже от Лиана- толкова малка, крехка, чуплива. Нямаше нищо по-чисто и ценно в живота си от нея. Красотата й се криеше именно в тази непорочност, даже слабост. Зен чувстваше истинска изгаряща нужда да я предпази и нищо повече. Това негово неистово привличане бе изцяло платонично, а той правеше всичко по силите си да остане точно такова. Не можеше да си позволи каквито и да е фриволства, не и с нея. Изпълняваше всяко едно малко желание на Лиана, независимо кога, независимо къде, без да иска нищичко в замяна. Бе му достатъчно просто да види онази нейна стопляща усмивка, колкото и родителите й да не вярваха на тази версия.
Днес бе обещал момичето да я заведе да види зарята, но както винаги нещо не бе по план. От Лиана се очакваше да е будна и да се измъкне през задния вход. Бе прекарал десет минути викайки я под прозореца, почти събуждайки семейството й.
Тих кикот се изплъзна от устните на Филип, намирайки момичето да спи на малко кълбо върху леглото си. Приближи се внимателно и приседна до нея. Отмести кичур тъмна коса от нежното й лице и прехапа устни. Понякога си мислише, че е твърде специална за този свят, заплашващ да я погълне цялата.
- Мъниче...- пръстите му пропълзяха по гърба на Лиана- Ставай, мъниче. Ще изпуснем зарята.
Момичето сънливо измърмори нещо преди Зен да я придърпа в обятията си. Това бе всичко, което си позволяваше- да я прегърне, да я подържи, да прилепи устни до бузата й. За повече не смееше и да мечтае.
- Не ми казвай, че съм дошъл напразно.
И без това бе достатъчно трудно да се измъкне от Аресен, въпреки, че Филип не му бе нужен в момента. Не искаше да бъде отпратен просто така- на цената на един блудкав сън.
philip bangshot- The Mafia.
- Брой мнения : 25
Join date : 13.09.2016
Similar topics
» the best feelings are those that have no words to describe them
» I just don't want to be what I am. [Jamie and Liana]
» sweet escape {monik + philip}
» rotten to the core {an-marie + philip}
» Just take a breath [liana & daniel]
» I just don't want to be what I am. [Jamie and Liana]
» sweet escape {monik + philip}
» rotten to the core {an-marie + philip}
» Just take a breath [liana & daniel]
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Вто Авг 18, 2020 11:13 pm by -Dahlia Nagiev
» kayla and isaack[after 13 years]
Пон Сеп 26, 2016 9:45 pm by Kayla Nagiev
» Now in our life comes the changes. for good or for bad [vlad ànd kàtya]
Пон Сеп 26, 2016 2:38 pm by Katya Nagiev.
» it's so strange that autumn is so beautiful; yet everything is dying [isaack and kylie- after 13 years]
Пон Сеп 26, 2016 2:31 pm by Isaac Nagiev.
» [Davon and Isaack] after 13 years
Пон Сеп 26, 2016 2:29 pm by Isaac Nagiev.
» [Dhalia & Davon] every time we go in diferent saide, but in the end we are agein
Пон Сеп 26, 2016 2:24 pm by -Dahlia Nagiev
» Търся си другарче за Гиф
Сря Сеп 21, 2016 2:35 pm by Kylie Nagiev.
» We don't know who are our enemis [Konstantin & Magnoliya]
Вто Сеп 20, 2016 9:45 pm by -magnoliya diloyan
» [Konstantin& Dhalia] There is never a time or place for true love. It happens accidentally, in a heartbeat, in a single flashing, throbbing moment.
Вто Сеп 20, 2016 9:43 pm by -Dahlia Nagiev