▶Добре дошли!
в Калифорния
в Калифорния
Форума се върти около престижен Калифорнииски колеж и тайните, който разкрива същността му. Във всеки колеж има отбори борещи се за слава, мъжоретки повдигащи духа именно на тези отбори. Но не във всеки колеж има клуб като този, които е с толкова дълга история. Клуб създаден почти от основаването на колежа. Клуб, в който репутазиите могат да се градят и рушат за ден или по- скоро за вечер. Клуб за който всеки е чувал, ала никой не е сигурен, че съществува ♣Мафия - Във всеки град имаше мафия, а в Калифорния три руски фамилии се бяха наложили. Воюваха не само помежду си, но и с целия свят.
Вход
recent topics
Latest topics
our team
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 31, на Сря Сеп 14, 2016 12:23 am
[Kostya & Dahlia] If you gonna fall, I'll try to catch you, but if i can't, then I'll follow you down...
Rise up :: CALIFORNIA. :: homes.
Страница 1 от 1
[Kostya & Dahlia] If you gonna fall, I'll try to catch you, but if i can't, then I'll follow you down...
Далия, Далия отново замесваше тестото на кашата, която бе забъркала. Отново, колкото и да не й се искаше да се връщат назад те отново го правеха или по – скоро Дейвън отново се появяваше в живота им, когато всичко, което бяха искали да имат тъкмо се наместваше по местата си и той отново се появяваше, за да разтърси света й из основи и да не знае, как да се справи с всичко това, знаеше, че Костя ще успее да задейства връзките си, но това никак ама никак не успяваше да я успокой, не заради друго, а по простичката причина, че изобщо не желаеше да се среща с Него, не желаеше и Айзък да го вижда. Някак си, си мислеше, че ако успееше да държи Айзък на страна от Дейвън, нямаше да има последици или пък най – важното, нямаше да успее да промие мозъка му. От както се бе „избягала” от него внимаваше да не се засекът, но колко голям беше градът, след като се бе натъкнала точно на него. Може би, ако не я бе видял, нямаше да изпаднат в това положние и всичко щеше да бъде наред в момента, а не отново да се замесват „черни” сделки, за да могат отново да забравят за съществуването на Дейвън и да продължът с досегашния си начин на живот, а още повече, че сега вече не бяха само тримата, трябваше да пазят и малкото същество, за да не го загубят отново. Далия, Далия. До напоследък наистина се замисляше, дали в онзи ден, наистина не бяха допуснали грешка отдавайки се на така, дълго скрите си желания. Не, че някога би могла да съжалява, за това, че е с Константин, нямаше и как да го направи, той бе всичко, което тя приемаше за семейство, бе пълната противоположност на Дейвън, бе и това, което тя бе искала винаги за себе си.
Въздъхвайки го погледна и се усмихна като докосна леко устните си до неговите и се изнизна умело от прегръдката му.
-Стига си се излежавал, Борис ще доведе Айзък всеки момент, а ти още си в леглото. – подаде тя, като се отправи към банята, пусна водата на мивката и се загледа в отражението си, като се замислеше, последните месеци прекарани с Костя, бяха върнали жаждата й за живот, а и не само нея, бяха върнали цвета на кожата й и здравия й разум, който сякаш бе изчезнал преди. Но сега, сама не можеше да повярва, че наистина бе вземала участие в болните игри на Дейвън. Преглъщайки, Далия тръсна глава, изми очите си и просто избута всички тези мисли, някъде далеч, заключвайки ги в съзнанието си, не искаше да показва на Константин, че отново се връщаше там, в това мрачно кътче на съзнанието си, а знаеше много добре, че той я познаваше, достатъчно добре, че да разбере какво се въртеше в главата й.
Но можеше да замаже положението, нали? Излизайки от банята отново хвърли поглед към него и поклати глава.
-Наистина не ми се иска Айзък да се среща с Дейвън, просто толкова време го държах настрана от него, а знаех, че един ден той ще се опита да го вземе при себе си. – по – добре да мислеше, че това я мъчи от колкото, да знае, че нашата госпожа се връща назад.
А преди да каже каквото и да е било друго, сина им връхлетя в стаята, хвърляйки се върху баща си. Далия се засмя, но знаеше, че темата им бе приключила, избягваха да говорят за Дейвън и за това, което се случваше пред него. Въпреки, че някак си трябваше да му обяснят, за какво беше всичко това.
-Тате, добре ли си прекара без мен? Беше ли ти скучно с мама? – докато се обличаше, Далия чу въпросите на сина си и се опули на среща им, а след това се засмя, като поклати глава, явно тяхната връзка наистина беше силна.
-А здравей за мен няма ли, Айзък? – попита тя, като се опита да направи сърдита физиономия, но определено не й се получаваше, да им се сърди.
Въздъхвайки го погледна и се усмихна като докосна леко устните си до неговите и се изнизна умело от прегръдката му.
-Стига си се излежавал, Борис ще доведе Айзък всеки момент, а ти още си в леглото. – подаде тя, като се отправи към банята, пусна водата на мивката и се загледа в отражението си, като се замислеше, последните месеци прекарани с Костя, бяха върнали жаждата й за живот, а и не само нея, бяха върнали цвета на кожата й и здравия й разум, който сякаш бе изчезнал преди. Но сега, сама не можеше да повярва, че наистина бе вземала участие в болните игри на Дейвън. Преглъщайки, Далия тръсна глава, изми очите си и просто избута всички тези мисли, някъде далеч, заключвайки ги в съзнанието си, не искаше да показва на Константин, че отново се връщаше там, в това мрачно кътче на съзнанието си, а знаеше много добре, че той я познаваше, достатъчно добре, че да разбере какво се въртеше в главата й.
Но можеше да замаже положението, нали? Излизайки от банята отново хвърли поглед към него и поклати глава.
-Наистина не ми се иска Айзък да се среща с Дейвън, просто толкова време го държах настрана от него, а знаех, че един ден той ще се опита да го вземе при себе си. – по – добре да мислеше, че това я мъчи от колкото, да знае, че нашата госпожа се връща назад.
А преди да каже каквото и да е било друго, сина им връхлетя в стаята, хвърляйки се върху баща си. Далия се засмя, но знаеше, че темата им бе приключила, избягваха да говорят за Дейвън и за това, което се случваше пред него. Въпреки, че някак си трябваше да му обяснят, за какво беше всичко това.
-Тате, добре ли си прекара без мен? Беше ли ти скучно с мама? – докато се обличаше, Далия чу въпросите на сина си и се опули на среща им, а след това се засмя, като поклати глава, явно тяхната връзка наистина беше силна.
-А здравей за мен няма ли, Айзък? – попита тя, като се опита да направи сърдита физиономия, но определено не й се получаваше, да им се сърди.
-Dahlia Nagiev- citizen.
- Брой мнения : 1414
Join date : 22.07.2016
Similar topics
» Kayla and Kostya
» This little light of mine, I'm gonna let it shine {liana & yasmine}
» [Kostya & Isaack] after 13 years
» ”I don’t wanna do this, Flor. I’m not the good guy, remember? I’m the selfish one. I take what I want, I do what I want. I lie to my brother, I fall in love with his girl. I don’t do the right thing. But I have to do the right thing by you.“
» I'm ready to fall, so tired of it all;Down deep in a hole, can't do it alone;I'm ready to climb this mountain inside;Impossible heights
» This little light of mine, I'm gonna let it shine {liana & yasmine}
» [Kostya & Isaack] after 13 years
» ”I don’t wanna do this, Flor. I’m not the good guy, remember? I’m the selfish one. I take what I want, I do what I want. I lie to my brother, I fall in love with his girl. I don’t do the right thing. But I have to do the right thing by you.“
» I'm ready to fall, so tired of it all;Down deep in a hole, can't do it alone;I'm ready to climb this mountain inside;Impossible heights
Rise up :: CALIFORNIA. :: homes.
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Вто Авг 18, 2020 11:13 pm by -Dahlia Nagiev
» kayla and isaack[after 13 years]
Пон Сеп 26, 2016 9:45 pm by Kayla Nagiev
» Now in our life comes the changes. for good or for bad [vlad ànd kàtya]
Пон Сеп 26, 2016 2:38 pm by Katya Nagiev.
» it's so strange that autumn is so beautiful; yet everything is dying [isaack and kylie- after 13 years]
Пон Сеп 26, 2016 2:31 pm by Isaac Nagiev.
» [Davon and Isaack] after 13 years
Пон Сеп 26, 2016 2:29 pm by Isaac Nagiev.
» [Dhalia & Davon] every time we go in diferent saide, but in the end we are agein
Пон Сеп 26, 2016 2:24 pm by -Dahlia Nagiev
» Търся си другарче за Гиф
Сря Сеп 21, 2016 2:35 pm by Kylie Nagiev.
» We don't know who are our enemis [Konstantin & Magnoliya]
Вто Сеп 20, 2016 9:45 pm by -magnoliya diloyan
» [Konstantin& Dhalia] There is never a time or place for true love. It happens accidentally, in a heartbeat, in a single flashing, throbbing moment.
Вто Сеп 20, 2016 9:43 pm by -Dahlia Nagiev