'I often think that the night is more alive and more richly coloured than the day'

Момчетата определено знаеха как да отпразнуват победата си. Бяха вдигнали толкова голям и шумен купон, че колежаните дълго време щяха да го помнят. Но всеки играч от отбора го заслужаваше. Бяха се потрудили здравата през сезона, най-вече заради Кристофър, който редовно ги тормозеше с непрекъснати тренировки и хранителни режими, които те старателно се опитваха да избягват, но все пак нямаше измъкване от зоркия поглед на тренера. Понякога го презираха заради педантичността му и може би най-вече заради факта, че се държеше като пълен задник, но в крайна сметка му бяха благодарни, че ги търпи. Не всеки можеше да създаде свои собствени ред и дисциплина сред хора, на които тези две качества напълно липсват.
Само че тази вечер никой не си спомняше тренировките. Всички бяха забравили за хранителните режими и за останалите ограничения. Просто се бяха отдали на забавлението. Кристофър се беше усамотил в един по-далечен ъгъл, откъдето наблюдаваше случващото се. В ръката си държеше пластмасова чаша, пълна с евтин алкохол, който при нормални обстоятелства не би опитал, но сега се наслаждаваше на всяка глътка.
Отвън се чу силен шум, след който вратата се отвори и вътре нахлу мажоретния състав. Десетина перфектно изглеждащи и оскъдно облечени момичета пристигнаха с шарените си помпони и радостни викове. Разбира се, партито не можеше да мине без тях. Бяха присъствали на всеки един мач и бяха подкрепяли отбора. Според Кристофър, момчетата му щяха да грабнат победата и без техните безсмислени подскачания, но за никого не беше тайна, че красавиците радваха окото и всички предпочитаха да ги виждат наоколо. Ако задачата им беше да повдигат отборния дух, то със сигурност се справяха успешно. Беше мотивиращо да играеш с мисълта, че по-късно някоя от тях ще се метне в прегръдките ти, ако спечелиш.
Кристофър знаеше това от личен опит. Годините също го бяха научили, че когато баскетболният отбор и мажоретките се съберат на едно място, колкото и страхотен да е купонът, последиците от него ще са ужасяващи и това го накара да остави на страна алкохола и да се превърне в отговорния треньор, какъвто се очакваше от него да бъде. Осъзна, че е доста трудно да си отговорен и едновременно с това да не съсипеш забавлението. Щеше да скрие оставащите бутилки с алкохол - колкото по-малко пияни, толкова по-добре. Започна да си проправя път през тълпата, докато едно момиче не полетя към него, избутано от приятелките си.
Кристофър я хвана преди да е паднала на земята и й помогна да запази баланса си. За мажоретка, падаше прекалено лесно. Погледна я критично и я разпозна - беше Татяна Артëмова. Знаеше по имена само няколко от момичетата.
- Защо не кажеш на приятелките си да намалят малко темпото? Ако този купон излезе извън границите на допустимото и стигне до ушите на директора на колежа, ще има последствия за всички.

- По принцип не съм толкова непохватна - каза мажоретката. Явно това беше нейният начин да благодари и да се извини в едно. Кристофър врътна очи. Не обърна внимание на факта, че беше разляла напитката си от части върху него. Дори не беше сигурен дали тя е виновницата. Тук имаше прекалено много чаши и със сигурност прекалено много движение, за да стоят те стабилно.
- Това се и очаква от теб. Да не си непохватна.
Кристофър имаше чувството, че да влезеш в групичката на мажоретките, беше по-трудно, от колкото да влезеш в който и да е от спортните отбори. Сигурно и именно за това напливът беше толкова голям, а приемът толкова ограничен. Не всеки имаше честта да бъде избран и да бъде част от "елита" на колежа.
Но тези момичета също заплащаха цената на това постоянно да са под светлината на прожекторите. Не всички знаеха колко много тренират и колко много се подготвят. Хората просто гледаха онова, което им се показваше; повърхността, с която беше обвит целия труд.
Татяна увери Кристофър, че купонът няма да излезе извън релси, макар и двамата да си даваха ясна сметка, че думите й бяха лъжа. На треньора щеше пак да му се наложи да спасява задниците на момчетата си. Понякога им се случваше да ги привикват един по един в кабинета на директора за някое провинение. Администрацията се опитваше да демонстрира налагане на контрол и да докаже, че спротистите не са недосегаеми. Само че бяха именно такива. Заради всичките им  постижения, никой не смееше да им каже нищо. Не можеха да си позволят дори да ги заплашат с изключване, защото това щеше да означава сигурен провал за отбора, а колкото и високомерен да беше директорът, той не можеше да си позволи това.
- Да не прибързваме със заключенията - промърмори Кристофър в отговор. Хвана Татяна за раменете и я премести встрани точно когато няколко от играчите му грабнаха съотборничките й на ръце й ги понесоха с бурни викове. Крис понечи да каже нещо по повод безцеремонното подхвърляне на хора във въздуха, но думите му така или иначе щяха да бъдат заглушени от музиката и гласовете на всички останали.
Изненада се колко крехка и лека е Татяна, когато я докосна. Имаше чувството, че можеше да я вдигне само с една ръка, а това щеше да е изненада, въпреки че тренираше, защото вече не беше първа младост.
- Мисля, че в Русия имате други представи относно това какво значи един купон да "излезе от релси".
Всъщност акцентът й почти не се забелязваше. Може би ако не беше името, абсолютно нищо нямаше да издава произхода й.

Мажоретки, помисли си пренебрежително Кристофър. Толкова бяха докачливи. На пръв поглед изглеждаха мили и добри, но толкова бяха свикнали всички да ги обожават, че вече рядко общуваха с хора извън своето малко общество. Това, разбира се, не го изненадваше. От край време нещата стояха по този начин, но различията тук бяха още по-големи и  непреодолими заради факта, че колежът беше най-елитния в щата.
- Кажи ми тогава колко време ще отнеме на онези там - каза, посочвайки две момчета от отбора си, които се гледаха заплашително, - да се сбият заради приятелката ти?
Между двамата баскетболисти стоеше една руса и стройна мажоретка, която беше поставила ръцете си върху гърдите на единия и се опитваше да предотврати разразилата се кавга.
- Винаги ли трябва да разбърквате мислите на момчетата ми? - попита. - Това сякаш ви е в природата.
Но всичко имаше своето съвсем лесно обяснение. Играчите разсъждаваха по един и същи начин: ставаш с 50% по-готин, ако излизаш с мажоретка и със 70% по-готин, ако си ходил с повече от една. Затова се избиваха за привилегията да впечатлят някоя от красавиците.
- Права си. Би било хубаво да спра да мисля като треньор, но някои неща са невъзможни. Това място не е за мен. Ще излезна да глътна малко въздух. Може би и ти трябва да направиш същото, ако не ти се рискува да бъдеш отнесена от някой прекалил с алкохола.

- А може би момичетата са твърде красиви, за да успее който и да било да запази самообладание около тях - отговори Кристофър. За никого не беше тайна, че в мажоретния състав бяха най-хубавите и най-желаните момичета в целия колеж. Още с пристигането се знаеше коя има шанс да влезе и макар че много се опитваха, само най-добрите успяваха.
Той започна да си проправя път през тълпата, като се стараеше нищо да не се разлее върху него. Беше като минно поле. Една грешна стъпка и върху ризата ти можеше да се окаже коктейл от най-причудливите неща.
Навън беше далеч по-тихо и спокойно, сякаш нощта изобщо не подозираше за развихрилия се купон. И по-добре. Колкото по-малко хора знаеха, толкова по-малка беше вероятността новината да стигне до ушите на директора. Кристофър измъкна кутия цигари от задния джоб на дънките си. Срещна осъдителния поглед на малката мажоретка до себе си. Какво ли си мислеше? Най-вероятно нещо от сорта на "спортистите не бива да пушат". Е, спротистите не биваше да правят и много други работи, които бяха част от ежедневието на Кристофър, но той отдавна се беше простил с активните тренировки. Сега тренираше само колкото да поддържа форма и на белите му дробове не им пукаше дали ще погълнат отровата на един пакет цигари повече, или не.
- Не ме разбирай погрешно - каза Кристофър, - може вече да не съм първа младост, но все още обичам да се забавлявам. Просто не намирам вашите купони за особено весели. Не ме блазни идеята да съм детегледачка на дузина пияни тийнейджъри. Има и по-хубави места, на които мога да бъда в този момент.
Той дръпна от цигарата си. Напоследък пушеше повече от обикновено. Отдаваше поредното си пристрастряване на стреса покрай финалните мачове. За него беше не по-малко важно да спечелят. Тази победа беше утвърдила позициите му като  добър треньор. Беше чул, че предишния не е постигал такива успехи и това го мотивираше да изведе момчетата още по-нагоре. Чрез тях сбъдваше мечтите, които не беше имал възможността сам да превърне в реалност.
- Но какво ли ти обяснявам. Прекалено малка си, за да разбереш някои неща.

Кристофър постави цигарата между устните си и дръпна. После я върна обратно в ръката си и пръстите му се заиграха с нея. Издиша дима, обръщайки се към Татяна и бялото облаче се отправи към лицето й, отнесено от вятъра. Щеше да излъже, ако кажеше, че не бе нарочно.
- За спортистите също не е добре и да се разсейват от тренировките с момичета, но тук се намесвате ти и дружките ти. Само че този порок е от позволените, нали?
Лицето й се смръщи в недоволство от задушливия дим. Ако не беше пушач, то със сигурност миризмата не й понасяше. Но според Кристофър би й отивало да мирише на цигари. Имаше нещо влудяващо в естествения аромат на една жена, примесен с този на дима.
- Извинявай, че подценявам интелекта ти в такъв случай - отговори. Не беше способен да причислява мажоретките към умните само защото имаха добър успех. Всичко беше с цел да се задържат възможно най-дълго време в отбора. Но не беше доказано, че изкарват оценките си по честен и почтен начин. А имаше много методи, чрез които можеха да поддържат ниво. Едва ли се поколебаваха да използват някое нищо неподозиращо малко момиче, копнеещо да им подръжава, принуждавайки го да решава тестовете им. Но щеше да е несправедливо да обвини Татяна в подобни деяния, при положение че не я познаваше достатъчно добре. Вярно, че нямаше вид на използвачка. Някои от съотборничките й излъчваха злоба, но не и тя. И все пак човек никога не можеше да е сигурен с тези красавици.
Напомняха му на сирените от детските книги, които четеше като малък - примамливи, но опасни. Но може би всички жени бяха такива.
- Не съм една от приятелките ти, за да очакваш да си споделяме, сякаш сме на някое от онези глупави пижамени партита, които правите - отговори й. Нямаше намерение да й казва нищо за нещата, с които се занимаваше, когато не беше в ролята на треньор.
- За много умна ли се имаш? - попита я. Опитваше се да я провокира. Знаеше, че интелектът на хората се проявяваше най-добре в такива ситуации. Ако се поддадеше, щеше да докаже, че е поредната празноглавка.

Кристофър се подсмихна леко и се опита да си придаде заинтересован вид, макар че искрено се забавляваше с думите на Татяна. Може би действително я беше подценил. А може би това беше част от редовния й репертуар, с който впечатляваше хората.
- Възможно е да си права. Възможно е причината да е в мен. Но какво знам аз? Все пак съм просто пенсиониран баскетболен играч, който пуши повече от позволеното и как се изрази..."се въздържа" от определени "забранени" неща, нали? - отговори. Дръпна за последен път от фаса, а после го хвърли на земята и загаси с крак. Очакваше да чуе поредната забележка от Татяна, но нищо подобно не последва. Явно вече се беше примирила с факта, че дори и треньорът не следва правилата. Всъщност не разбираше защо това е толкова голяма изненада. Не бяха ли именно мажоретките онези фатални момичета, от които трябваше да се очаква неочакваното? За непредсказуемо момиче, тази тук наистина държеше на принципите си.
- Знаеш ли, това прозвуча повече като предизвикателство от твоя страна? Нещо като "да видим дали старецът има куража да пристъпи поредното правило". Ако е така, трябва да Ви предупредя, че започвате опасна игра, госпожице Артëмова.
О да, той обичаше да пристъпва правилата. И определено имаше смелостта да го направи за пореден път. Само че не беше сигурен до колко си струваше риска. За сметка на това обаче беше убеден, че си струваше тръпката.

Кристофър притвори очите си за секунда. В началото на разговора не беше подозирал, че приказките ще ги отведат до тук, но с течението му беше забелязал някаква игрива нотка в гласа на Татяна, която през цялото време му беше подсказвала как ще се развият нещата. Щеше да излъже, ако кажеше, че изобщо не го бе очаквал.
Той обърна тялото си към нея и направи крачка напред. Сведе погледа си надолу, така че да я гледа право в очите. Разликата във височината им беше колосална - той беше бивш баскетболист, а тя, макар и мажоретка, стигаше до средата на гърдите му.
- Слушай сега, малката - подхвана съвсем безцеремонно той, но сам се спря по средата на изречението. Наистина ли искаше да я отреже? - Аз съм игра, която си твърде неопитна, за да играеш. Признавам, дързостта ти дава бонус точки, но...
Отново се спря. Не искаше да довършва тази реплика. Момичето имаше смелост и това не можеше да й се отрече. Какво щеше да стане, ако й позволеше да продължи с играта си? Мислите му се разкъсваха. Една част от него му крещеше, че това е безкрайно неправилно, другата, както винаги настояваше да се живее за момента. В крайна сметка, кога беше следвал правилата?
- Малката, аз винаги излизам извън очертанията. Ще бъде грешка от твоя страна да ми задаваш въпрос със "смееш ли". О, да смея, повярвай ми.
Тя нямаше да е първото момиче, което не е трябвало да докосва, но все пак го е направил, но щеше да бъде първото 18-годишно момиче в списъка му, а това му носеше известни притеснения. Откога една малка госпожица се беше превърнала в предизвикателство?
- Всъщност рискът тук е за теб. Нали разбираш. Аз познавам момичетата като теб, но ти познаваш единствено спортистите от този колеж. Познай кой от двама ни ще се хвърли в дълбокото?
Умело върна топката в нейни ръце. Всъщност рискът беше еднакъв и за двама им. Ако някой заподозреше нещо, той щеше да изгуби работата си, а нея щяха да я изключат. Той щеше да се върне към предишния си живот. Ами тя? Имаше ли изобщо към какво да се върне? Нима мажоретният състав не се беше превърнал в целия й живот?

Кристофър въздъхна с лека усмивка. Разговорът ставаше все по-забавен, а тя - все по-дръзка. Не можеше да отрече, че това му допадаше, караше тялото му да потръпва. Харесваше жени, които знаеха точно какво искат и целенасочено работеха за постигането му.
- Да, това вече го разрбрахме - каза, като гласът му премина почти в шепот. - Но имам усещането, че представите ти за това, с което се захващаш, силно се разминават с реалността. Внимавай да не се разочароваш, предупредена си.
Радваше се на сладката наивност, с която говореше блондинката. Беше едва на 18 години. Какво можеше да знае за предизвикателства и игри? Какво предизвикателство изобщо представляваха за нея момчетата на нейната възраст? Беше свикнала да получава всичко, което поиска; беше свикнала цялото внимание да бъде нейно. Кристофър не можеше да й даде всички тези неща. Беше твърде пораснал, за да удоволетворява малките прищявки на жените.
- Не, не се опитвай да ме убеждаваш, че си имала интерес от преди. Идеята за мен се появи в главата ти не по-рано от пет минути.
Ръката му се вдигна и пръстите му се заиграха с една къдрица, спускаща се покрай лицето й. Усети как тялото й се стегна, приготвяйки се за допира му, но той така и не докосна кожата й.
- Въпросът е - подхвана, докато продължаваше да върти кичур от косата й между пръстите си, - докъде точно искаш да стигнеш. Само това не мога да разбера. А също и дали си способна да понесеш нещо подобно на съвестта си и колко точно би жертвала за риска.

От личен опит знаеше, че понякога е по-добре просто да оставиш някои неща на страна. Независимо от това колко много те вълнуват, правилното решение беше да не се занимаваш повече с тях. Но Кристофър никога не беше постъпвал по този начин. Без значение колко голям беше рискът, той винаги стигаше до края. Точно както Татяна беше казала.
- Надявам се да е така. Защото не можеш да се откажеш по средата от това, с което се захващаш.
Гласът му беше сериозен, както винаги. Напрежението, появило се помежду им, изобщо не го смущаваше. За него нямаше значение дали говори по-работа, или стои на сантиметри от привлекателно младо момиче.
Ръката му пусна кичура коса и понечи да се спре върху рамото й.
- Спри да трепериш, няма да те докосна - каза й. Огледа се наоколо. Все още никой не беше забелязал, че ги няма и не беше излязал да ги търси. Но това можеше да се случи във всеки момент, а на Кристофър не му се искаше да ги спипат толкова лесно и бързо.
- Поне не сега. И не тук. Има твърде много хора, които могат да ни видят. Ако ще игрем тази игра, поне да го правим успешно.
Погледна я. Очите й палаво се заиграваха с неговите и това го накара да се усмихне. Нужно ли беше да е толкова сладка?
- Сега имаш 2 опции. Можеш да се върнеш обратно на партито или да дойдеш с мен у нас.
Беше поредното предизвикателство за тази вечер. Знаеше, че ще я накара да се притесни, може би да се изчерви. Всъщност не беше планирал нищо. Не искаше абсолютно нищо от нея, освен да я тества. На лицето му се появи тънка усмивка.
- Но ако не можеш да решиш, може би трябва да приключим това преди изобщо да е започнало - продължи да я предизвиква. Направи няколко крачки назад, опитвайки се да симулира, че си тръгва. Надяваше се тя да го спре, но ако не го направеше, действително нищо нямаше да излезе от малкия им флирт.

Не беше сигурен дали Татяна правеше това, за да докаже собствения си инат, или защото наистина го искаше. Но и в двата случая Кристофър беше доволен, че провокациите му бяха постигнали желания ефект.
И все пак се изненадваше как е възможно да бъде толкова тиха и смирена в едната секунда, а в другата игриво да върти очи и размята коси. Започваше да се съмнява дали това не беше някакъв скрит талант, чрез който примамваше мъжете. Кристофър никога не се беше възприемал като лесно достижима цел, но сега се беше предал сравнително бързо на красавицата.
Нищо, каза си, това е само началото.
Имаше още много игри, в които можеше да я надвие. Съществуваха други предизвикателства, които тя не познаваше. Кристофър беше пренесъл битката на свой собствен терен и това беше поредното му преимущество.
Веднага тръгна след нея с усмивка на лице. През цялото време му се искаше да я докосне. Да хване ръката й или да я прегърне през раменете, но това беше напълно недопустимо. Първо, защото можеше някой да ги види и, второ, защото Кристофър не можеше да й даде онова, което тя очакваше веднага. Беше видял как тя потрепва при мисълта, че може да я докосне. Искаше да запази този нейн копнеж възможно най-дълго.
- Колата ми е там - каза и посочи към автомобила си. Беше среден клас и не беше нов, но му вършеше работа. Освен това не му се налагаше да шофира толкова често. Домът му беше сравнително близо, затова и пътуването беше кратко. Живееше в голям апартамент на последния етаж на една висока сграда. Беше уютно, макар и по обзавеждането да си личеше, че домът е ергенски. Вътре беше подредено и чисто. Кристофър не вършеше домакинската работа сам. Наемаше си помощница, която да идва всяка седмица по 3 пъти и да почиства.
- Добре дошла в скромния ми дом. Най-безопасното скривалище, което можеш да намериш - каза и разтвори ръце, показвайки го. Позволи й да направи няколко крачки навътре, преди да застане зад нея. Ръката му отново грабна кичур от косата й.
- Изключително подходящо за забранени срещи и тайни отношения - наведе се и прошепна в ухото й. Дъхът му галеше кожата й. Беше толкова близо до нея, че можеше да вдъхне от аромата й. Беше именно онази опияняваща комбинация от женски парфюм и цигарен дим, благодарение на фаса, който беше дръпнал преди минути.

Не можеше да се съгласи напълно. Някои неща, независимо дали бяха забранени или не, просто бяха сладки. Вярно, че вкусът на забраненото беше специална съставка, която правеше преживяванията незабравими, но все пак не променяше факта, че съществуваха моменти, достатъчно апетитни сами по себе си.
- Радвам се, че ти харесва тук - каза в отговор.
Дланите му се спряха върху раменете й, а после бавно се спуснаха надолу по ръцете й, галейки ги. Накрая се спряха върху талията й. Кристофър завъртя Татяна към себе си, така че лицата им се оказаха едно срещу друго.
- Всичко забранено е по-сладко - повтори той. - Така ли?
Ръцете му продължиха да я галят, докато й говореше. Пръстите му описваха форми по гърба й. Най-сетне можеше да я докосва без да се притеснява, че някой щеше да ги види. Поне това не му беше забранено в онзи момент.
- Да видим - подхвана, - тук няма никого, значи не ми е забранено да усещам аромата ти - каза и скри лице в косата й. - Не ми е забранено също да докосвам кожата ти - прошепна в ухото й и ръцете му я обгърнаха в прегръдка. - Но тези неща все пак са много хубави.
Гласът му беше придобил дрезгава нотка. Усещаше как сърцето й е ускорило ритъма си и бие лудо.
- И колкото повече забранени неща стават позволени, толкова повече ще ти хареса.
Беше толкова малка и крехка в ръцете му. Сякаш всеки момент щеше да се чупи. Може да симулираше увереност през останалата част от времето, но всичко това се беше изпарило в момента, в който я беше притиснал към тялото си. Беше толкова малка и неопитна, а той имаше толкова много неща, на които можеше да я научи. И все пак не искаше да й отнема удоволствието от това сама да направи грешките си и да порасне по свой собствен начин. Не беше сигурен също дали той самият не беше една от онези грешки. Но дори и да беше така, се радваше, че съдбата я е отвела именно при него, за да сбърка.

Харесваше му да усеща устните й върху своите. Целувката й беше нежна, също като всичко останало в нея. Всяко едно нейно докосване караше дъха му да спира. Тялото му реагираше, макар и той да не искаше това да се случва. Беше като неволен инстинкт.
- Май започна да ти харесва да си смела, а? - попита закачливо след като отдели устните си от нейните. Тя го искаше и това се усещаше от начина, по който го гледаше и докосваше. В същото време не беше от търпеливите за разлика от Кристофър, който можеше да чака достатъчно, за да постигне желания резултат. Той не прибързваше, преценяваше, внимаваше. Тези умения се придобиваха с годините. Но Татяна все още беше млада. Емоциите й бяха по-силни. При нея всичко се случваше с много повече страст, по бързо, а когато желаеше нещо, трябваше да го получи на момента. И сега това нещо беше Кристофър.
Той бавно свали ръцете й, обвили се около врата му, и отдели тялото си от нейното. Насочи се към кухнята, откъдето измъкна бутилка вино и тирбушон.
- Може да седнеш някъде, ако искаш. Знам, че можеш да седиш права дълго време, но сега не сме на баскетболен мач - пошегува се. Беше толкова притеснена, че дори беше забравила да се настани и отпусне. Може би защото не очакваше такова завидно спокойствие от него. Кристофър знаеше добре как се случват нещата между момичетата и момчетата на тази възраст. След солидно количество алкохол, намираха най-близкото легло, където можеха да спят заедно, а после продължаваха да се държат, сякаш не се познават.
Кристофър нямаше да позволи да стане така с Татяна. Не я беше довел в дома си, за да спи с нея. Знаеше, че момичетата не умеят да скъсяват дистанцията толкова бързо, колкото момчетата. Ако си търсеше с коя да спи, имаше пре достатъчно жени, които с радост щаха да се хвърлят в леглото му. Но Татяна не влизаше в това число. Поне не и според неговите сметки.
Наля две чаши каберне совиньон. Нямаше представа дали Татяна го харесва, но със сигурност беше по-добре от евтиния алкохол, който се намираше по партитата.
Подаде едната на Татяна, като през това време хвана свободната й ръка и я издърпа на дивана.
- Защо не опиташ да се отпуснеш? Трябва ли да ти напомням, че нямам общо с тийнейджърите, с които си свикнала да излизаш?