Home, sweet home

Изтегна се грациозно на тъмният диван и потърси с поглед дистанционното за телевизора. Нямаше намерение да спори повече с Джейми. Искаше да осмисли как за бога живота й отново се беше обърнал на 360 градуса. Защо винаги когато си мислеше, че всичко е идеално и наред животът и удряше шамар, карайки я отново да се върне в реалността. Няколко минути стоеше и мълчеше, което явно беше озадачило красавеца и преди да и зададе въпроса "За какво мислиш?" побърза да го разсее.
-Гладен ли си? -малкото неща, които й се отдаваха освен това да бъде мажоретка и да хвърчи във въздуха, бе готвенето. Обожаваше да го прави.. добре де не точно. Често се хранеше навън, но когато бе ядосана или искаше да забрави за проблемите си се затваряше в кухнята измисляйки всевъзможни нови ястия. Изправи се в седнало положение и не след дълго се запъти към масивната тъмнокафеникава врата, въпреки, че не бе получила отговор от Джейми. Вероятно отново щеше да се заяде с нея, но на нея за днес и стигаше. Изгаряше от желание да си вземе вана за час, два и след това да си легне в леглото, където щеше да преосмисли колко глупава бе, че да се върже на врага, който очевидно я бе използвал само, за да замаже очите на най-добрия си приятел. Който със сигурност въпреки всичко щеше все така да го защитава. Само като си представеше какви ги говори Джеймс и й се искаше да го намери и да забие юмрука си в лицето му. Но не. Имаше по-добро решение. Игнор. Щеше да го игнорира, да го подминава и да се прави, че няма абсолютно никаква истина в случилото се помежду им.
-Знаеш ли? Имам чувството, че не ме боли.-беше се обърнала към футболиста, а той я гледаше така сякаш Алексис току що си е паднала на главата.-Имам предвид.. не ме боли, че той ме използва. Боли ме от това, че точно ти ми отвори очите. Никога не съм очаквала, че точно ти ще ме "спасиш". И преди да си се противил, нека не се залъгваме. Направи го единствено, защото искаш да бъда само твоя играчка. Е, спагети? Как ти звучи?-въздъхна и се залови с търсенето на тиган. Сама си беше виновна за всичко. Самата тя даваше правото тези двамата да я въртят на пръстите си.

Не беше сигурен дали бе изпуснал конците или просто времето което бе излминало бе променило всичко.. Бе променило него, онзи ден докато обясняваше на Александър какво бе сторил Джеймс бе признал и пред себе си и пред него, че я обича, но така и не го беше признал пред нея. А и съдейки по държатието й, начина по който се заяждаше с него е със сигурност нямаше и да й признае скоро време. На моменти едвам се би сдържал да не я направи на две стотинки. Внимателно я наблюдаваше я докато тя се отправяше към кухнята без дори да е дочакала отговора му. На моменти толково го ядосваше и точно в тези моменти той взимаше онези решения да си вземе почивка от връзката им докато събере нови сили за поредния драматичен обрат. Но този път всичко се бе получило различно не бе очаквал, че тя би направила това явно и на Алексис й бе дошло до гуша от неговото отсъствие. Бе се загледал през прозореца когато осъзна вече колко време се бе замислил. Може би ако говореше с нея? Ако й обяснеше? Не..това нямаше да се случи. Поклати глава сякаш се съгласяваше сам със себе си а в следващия момент я последва в кухнята и чувайки думите й сякаш нещо в него трепна, жегна го не мислеше, че тя си мисли така за чувствата му. Писваше му вече, защото той действително не правеше това с нея. Тя не бе просто поредната играчка.
- Това ли си мислиш за мен, Алексис? Това ли мислиш, че е единствената ми цел? - попита я със сравнително равен глас и я погледна в очите приближавяйки се.
- Наистина ли не ме познаваш? Мислиш ли че ако бе просто играчка щях да се връщам? - поредния въпрос, а той бе вече на самнтиметри от нея и леко отмести косата й на една страна навеждайки се целуна тила й съвсем лекичко, а после отново рязко се отдръпна.
- Е не знаех че имаш такова мнение.

Не искаше да приеме, че нещата между тях могат да бъдат сериозни. Всички винаги си отиваха от нея, накрая тя събираше останалото й достойнство. Всички говореха красиво, а накрая просто си отиваха  без дори да се замислят. Знаеше, че той отново ще го направи. Нямаше начин да бъде само с нея, нямаше начин да изтърпи настроенията й, а на нея и писваше да я търси само когато му скимне.
-Не знам какво да мисля..-каза го с тих глас, по-скоро на себе си. Когато се доближи до нея и отмести косата й онова чувство в стомаха й отново се появи. Сякаш наистина пърхаха пеперуди там вътре. Истината беше, че колкото и пъти да си тръгва и да се връща винаги ще избере него. Целувката му накара всяко косъмче по тялото й да настръхне.Сякаш ток бе минал през нея. Всяка една негова целувка така й действаше. Подпря ръце на плота, премисляйки внимателно следващите си думи. Такова ли й бе мнението? Въпреки постъпките му, тя винаги го приемаше с отворени обятия. А той оценяваше ли всичко това?
-Виж..-направи пауза опитвайки се да подбере правилните думи. Не знаеше дали щеше да й се изсмее в лицето, когато му кажеше какво наистина мисли.
-Въпреки всичко винаги избирам теб. Винаги те приемам отново, а ти оценяваш ли го? Хм?- обърна се към него, гледайки го право в очите.
-Избирам теб сред всички, Джейми. Глупостите които говоря, настроенията ми, които не можеш да изтърпиш и те карат да си тръгнеш отново.. не знам дали изобщо има смисъл. Правиш така, че да съжалявам за моето държание. Правиш така, че само то да бъде повод да избягаш. А твоето? Би ли могъл да бъдеш само с мен? Би ли останал завинаги? Защото кълна се, че ако отново си тръгнеш от мен всичко ще приключи. Колкото и трудно да ми бъде.-половинчата усмивка се появи на лицето й, защото ако не го бе направила със сигурност щеше да рухне в сълзи, а не искаше това.

Да си тръгне? Не нямаше такова намерение. През времето в което бяха разделени Джейми бе осъзнал много неща. Бе и осъзнал най- важното това заради което се бе върнал при нея. Не искаше вече да си тръгва. Да държанието й и честата смяна на настроенията й го караха да излиза извън кожата си бе се случвало дори и да я удря, но именно за това всеки път си тръгваше от нея... защото не искаше да страда всеки път, в който той загубеше контрол върху себе си. Не искаше да го прави, но бе решил че все някак си ще се справят ще преодолеят и това.
Джейми се приближи към нея, не беше никак сигурен дали трябваше да й каже, но беше и крайно време да го стори.
Ръцето му обхванаха от двете страни лицето й като палците му галеха нежно зачервените й бузи.
-Виж трябва да знаеш, че има причина за да се върна. Не се върнах защота така ми е щукнало Алекс. - започна той , а очите му всякаш жадно изпиваха нейните. Не беше сигурен как трябваше да й го сподели, може би нямаше да му повярва не знаеше. Но едно бе научил, че от опит глава не боли, за това и нямаше да овърта повече. Знаеше, че не можеше да й обещае, че ще бъде само с нея защото винаги когато обещаеше нищо то се объркваше.
- Дойдох си защото те обичам, Алексис. Няма да си тръгна защото знам, че ще се справим с всичко стига до го искаме. - заяви й той без грам от колебанието, което изпитваше преди малко. Но не смееше да направи нищо повече. Не помръдваше поглед от нейния единствено дишането им се чуваше в разцарилата се тишина. А освен мърдането на телата от поемането на нужния им кислород само палците му се мърдаха продължавайки да милват лицето й.

Когато ръцете му се появиха от двете й страни, Алекс започна да го гледа невярващо. Не знаеше какво следва. Просто чакаше да чуе гласът му и не след дълго, сякаш прочел мислите й, Джейми започна да говори.Хиляди забранени емоции бушуваха в душата на Атууд. Следващите думи на Джейми накараха кръвта на Алекс да се концентрира на лицето й. Имаше чувството, че е докарала цвета на презрял домат, а думите бяха заседнали в гърлото й. Тя бе като вцепенена и дори не мърдаше. Една гръмотевица я извади от транса и я накара за потръпне.Той очевидно усети това и се засмя на момичето. Да, нея наистина доста си я беше страх от гръмотевици, дори и да изглеждаше странно на повечето хора.И въпреки всичко, тя все още не знаеше какво да отговори на предното му изречение. Той я обича? Наистина? Току що й го каза?
- Хиляди пъти съм си мечтала как ми казваш това. - беше свела поглед към земята, опитвайки се да се опомни.Увереността и спокойствието, което изпълваше, сякаш се бяха изпарили и нямаха намерение да се връщат, те бяха заменени от изненада. Очите им се срещнаха. В нейните все още се четеше  объркване, а в неговите имаше непознато за нея пламъче. Сърцето й биеше лудо в унисон с барабаненето на проливния дъжд по прозореца. Изведнъж сладко и опияняващо усещане я заля когато усети меките устни на Джейми. Тя вече не потрепваше от звукът на, раздиращите небето, светкавици. Не усещаше страх, не усещаше колебание. Всички емоции бяха пометени от една единствена - желанието и да долепи устни до неговите, да усеща потрепващите му ръце по студената и кожа. Очите им се взираха едни в други и нито един от двамата не бе готов да отмести погледът си. Дълбокият му и нежен поглед я опияняваше. Крещящият глас на разума лека по лека затихваше, приглушаван от връхлетелите я емоции. От връхлетялата я истина, която съществуваше отдавна, но нито един от двамата не смееше да изрече на глас.  
-Не ме наранявай, защото този път няма да се справя с болката. Обичам те.-най-накрая го каза. Думите й излизаха право от сърцето. Не знаеше какво ще се случи в бъдеще, а и не искаше да разбира. Половинчата усмивка се появи на лицето й. Тя наистина го обичаше, въпреки всичко.

Алекс се отпусна в прегръдката му. Може би това бе един от онези моменти, които не искаше да свършват. Можеше да стои така с часове, дни.. без дори да си казват каквото и да било. Просто да стои там където се чувстваше най-уютно, в прегръдките му. Думите му я разсеяха от мислите й. Надигна глава към него, като се усмихна. Не искаше да отива на тренировка. Искаше да се наслади напълно на момента, а и времето бе ужасно. Но също така рискуваше утре, когато се появи да й четат конско. Смръщи вежди. Истината бе, че напълно беше забравила за тренировките. И не се беше виждала с момичетата от два дни. Беше прекалено заета да се самосъжалява и да блъска главата си в каквото и падне, надявайки се да  изчисти спомена за грешката с Джеймс.
-Не искам да ходя, по дяволите..-сви устни и се отдръпна от Джейми. Въпреки всичко, той винаги я бе подкрепял в това й начинание.
-Искаш ли да дойдеш с мен? Моляяя...-направи физиономията, която знаеше че му е слабост.-А после можем да хапнем нещо.. защото умирам от глад..а след това да си вземем топла вана и...май много се размечтах.-целуна го по брадичката и се запъти към хладилника взимайки едно шише с вода.
-Е боя се, че днес не мога да пропусна, понеже рискувам главата ми да бъде отрязана от група мажоретки..та ще дойдеш ли с мен?-щеше напълно да го разбере ако не искаше да отиде с нея. Даже като се замислеше предпочиташе да отиде сама, защото не бе добра идея да водиш гаджето си при банда красиви момичета с къси полички, които правят нереални движения. Може би най-лошата й черта, бе ревността. Винаги отблъскваше околните с това й недобро качество. И тя го разбираше напълно. Опитваше се да се промени, но мисълта, че нейното е само нейно винаги взимаше превес. А там имаше момичета, които правеха всичко възможно да вкарат всеки от мъжки пол в леглото си. Не че нямаше доверие на Джейми, напротив. По-скоро нямаше доверие на себе си, защото винаги действаше преди да мисли.