And then the earth, the world, the planet, the galaxy, and the entire solar system went crazy. - Elvira and Davon

- Беше далеч - каза и се облегна още по - удобно на стълба.
Направи физиономия, която показваше колко противен й се струваше вкусът в устата й. Какво й бяха дали тези?
- Може да имам? Откъде знаеш - попита, докато се опитваше да прикрие това, че ще кихне ... но все пак се случи. - О, наздраве - каза сама на себе си и отново се засмя. - Но къде ме водиш? - тръшна се, искаше да тича, да скача, да се движи.
Да, точно така. Беше пълна с енергия и искаше да я изразходи.
- Престани да говориш за това? Омръзна ми да го слушам. Кажи ми нещо интересно, нещо вълнуващо ... - започна, но изведнъж усети как кожата й се противопостави на времето. - ... само на мен ли ми е горещо? - едва го изстреля и свали якето си. И без това й пречеше до безобразие ... изобщо всичките тези дрехи в момента я караха да се чувства толкова неудобно.
Хвърли дрехата до себе си, а след това свали й обувките, които и те я стягаха ... беше си взела един номер по - малък, защото нямаше друг, а много искаше тези обувки. Но желанието й да ги има сега се промени в желание да ги няма. Остави ги при якето.
- Това не е нормално - каза и започна да си вее с двете си ръце. - На теб не ти ли е горещо? - попита.
Не можеше да издържа. Тази топлина, която преминаваше по тялото й беше непоносима, а липсата на движения, още повече. Не можеше да стои повече на едно място. Толкова беше скучно. Стана, като едва не залитна. Не разбираше какво ставаше с нея, но чувството беше прекрасно. С изключение на тази горещина.
- Хайде да се разходим - едва беше стигнала до него и отново залитна, но успя да се подпре на стената и успя да не падне върху него. - Хайде - махна едната си ръка и му я подаде.
Направо хвана неговата и ги повлече на някъде. Искаше движение. Много движение.

- Толкова съм щастлива! - Елвира се завъртя, а след това го задърпа на някъде.
Искаше да си отиде вкъщи. И да скача по - леглото, да събуди съседите, да извъни на всеки възможен, за да се ядосат, че толкова късно някой ги безпокои, а след това може би да извикат полиция и Елвира да се скрие в апартамента си и да не ги пуска, а ако ги пусне, да се престори на ченге и да ги обара, за да провери дали са чисти преди да влязат на това свещено място.
И когато пристигнаха, Елвира беше готова да изпълни плана си, но й се стори толкова досадно ... толкова много звънци. Сигурно бяха над 20 ... откъде толкова търпение?
- Ами тук! Виж колко е хубаво! Имат си лампа - очите й се стрелнаха към ламата. - Стой там - махна се и тя, за да може ламата да загасне, а когато отиде при нея, пак да светне. - Погледни какво прави - беше толкова развълнувана. Все едно беше малко дете и за първи път виждаше такова.
И също като малко дете, бързо й омръзна да гледа този толкова скучен и неподвижен предмет. Влезе вътре и повлече брат си със себе си. Беше пълна с енергия, но искаше да влезе в асансьора. Харесваше й да усеща как тялото й се покачва, все едно лети, като на магия. Искаше да полети!
Асансьора беше тук, а когато Дейвън се заинати, Елвира също го направи. Щеше да лети!
- Ура !- възкликна, когато получи разрешение.
Влезе заедно с него и натисна четвъртия етаж, тъй като местенцето й беше там. И когато "превозното им средство" потегли, очите й светнаха още повече. Обаче се разочарова. Защо? Ами спря! Защо?
- Не е честно! Исках да летя - тръшна се и скочи няколко пъти. - Хайде да скачаме? - попита, като се обърна към Дейвън и се усмихна широко. - Моляяяя. Искам да видя какво има долу. Обещавам да ти подаря хлебарка!

- Ау – изскимтя. – Това не е честно! – започна да мрънка. – Ти си този с проблемите! – очите й бяха отворени широко, ядоса му се за две секунди, а после всичко се върна на … мястото си.
Потърка с ръка бузата си. Толкова я болеше. Как можеше да й го причини? Сега щеше да му се сърди още две секунди. Какво беше това? Безобразие. Тя толкова го обичаше, а той какво правеше? Биеше й шамари!
- Идиот! Не те обичам никога повече – каза, когато асансьора спря.
Много ли искаше? Много ли? Не му искаше парите, нека си ги държеше. Трябваше й просто забавление. Това не винаги се плащаше, а и нямаше да умре, ако просто се държеше добре поне за една секунда … една едничка. Много скъпо желание се оказа.
- Няма да ти кажа! Ти си лош!
Държеше се с нея отвратително, а искаше отговори? Нямаше да се получи. Крачетата й толкова изразяваха гнева й, че дори се чуваше тропота от сблъсъка на обувките й с пода. В очите й пламъчетата започнаха да се усилват и да се превръщат в пожар, който беше загасен в мига, в който блондинката отвори вратата на скапания си апартамент. Всъщност я ритна, когато отключи и натисна дръжката. А след като влезе и Дейвън, Елвира я тресна обратно, заключи, за всеки случай, метна ключовете на леглото и се завъртя. И се въртя дълго, докато наблюдаваше светещата лампа … толкова впечатляващо. Все едно гледаше някои от онези картинки, които служеха за хипнотизиране и никога нищо не й правеха. Но виж, този път имаше ефект. Завъртя й се свят. За момент спря и започна да се клатушка, докато не падна на леглото … добре, че й беше близо, иначе щеше да се срещне с неприятно мръсния под.
- Хайде да си направим парти! – извика, а след това се претърколи докато не падна на пода. – Помогни ми да стана – почти заповяда, докато се и опитваше да стане, но после се отказа.
Беше толкова трудно. Не можеше да запази равновесие, а в същото време трябваше да го запази, ако искаше да стане. Погледна към тавана. Всичко се размазваше … особено лампата. Нея виждаше. Не можеше да фокусира.
- Хайде де! Докога ще те чакам?

Нямаше да й помогне. Не се учудваше. Дори сега, когато не можеше да мисли трезво, нещо я удари силно и й напомни, че от това жалко подобие на брат не трябваше изобщо нищо да иска. Но все пак да не би да е искала много от него, че да й се прави на интересен, да й заповядва. Как пък не. Щеше да си лежи, докато някой не я изправеше. Няма да й казва какво да прави. И добре, че изчака и не се опитваше да прави, каквото и да е било. Все пак успя да не стане сама, както и се искаше.
Идеята обаче да се превърне в еднорог много й допадна. Щеше да е нещо ново и различно и щеше да си има рог.
- А ще стана ли розова? - попита и се изкиска, когато малко преди да глътне хапчето, което й беше натикано в устата и нямаше шанса да разбере дали все пак ще бъде розова, но щеше да разбере. Доне не се разочароваше. - Ама защо ме поля? - попита Елвира и отскочи назад.
Стана й студено сега. Трябваше да се облече. Само че нямаше време да отиде до гардероба, за да се навлече, а и беше толкова студено. Щеше й се да извади дебелия юрган и да се скрие под него, но и за това нямаше време. Защото усети някакъв гаден вкус в устата си, а после онова гадно чувства в корема си, което й подсказваше, че не можеше да задържа в себе си нищо от това, което се намираше в корема й. Искаше да го задържи вътре, но то така и не искаше да остане там. Нямаше и времето да отиде до тоалетната, за да си изкара там червата, нямаше го и за да се обърне и да не засегне Дейвън по никакъв начин. Затова всичко се стовари върху него, а после на пода. И понеже не можеше да се задържи още дълго време на едно място се стовари върху брат си. Събори и него, и себе си върху него. И преглътна всичко останало, което се канеше да излезе от устата й. Не харесваше чувството, което й оставяше повръщането, а да не говорим, че и не бе се превърнала в еднорог, което я разтрои още повече.