You can't stay in your corner of the forest waiting for others to come to you. You have to go to them sometimes. - Elvira and Victoria [part 2]

Елвира бързаше да се прибере. Не трябваше да оставя Виктория дълго време сама. Особено с нейната тежка бременност. Блондинката се разпокъсваше между задълженията си във фирмата, която бяха открили с Виктория, и грижата за нея. Тичаше от място на място. Не можеше да се оплаче. Не го правеше. Нямаше защо. Чувстваше се добре, а и бизнесът им процъфтяваше. За отрицателно време бяха успели да направят почти милион, а това беше доста добре особено за сам човек. Да, деляха си печалбата, но всичко правеше Елвира. Не можеше да позволи на Виктория да прави, каквото и да било. Не можеше да позволи да й се случеше нещо. Беше толкова непохватна. Изобщо не се пазеше, не искаше да яде, а тези бебета имаха нужда от храна. Защо бяха дошли тук? Нали щяха да спасяват? А какви ги вършеше Вики? Елвира беше готова да я пребие, но нямаше да го направи, не беше такъв човек. Никога не е била. Нищо, че заби вилица в окото на брат си. Това беше минало. А и дори да си разкажеше мотивите, никой нямаше да я разбере. Имаше причина да го направи. Не само че беше ядосана. Имаше още нещо, което все пак не постигна, което я разочарова, но нищо. Сега Дейвън не беше нейн проблем. Но щеше да се погрижи и за него.
Елвира паркира колата пред къщата. Свали високите си обувки и затича към входната врата. Провери дали е отключено, а фактът, че беше доста й помогна. Така успя да се покатери по - бързо до втория етаж и да се скрие в стаята си. Какъв й беше проблемът? Навън валеше, гърмеше, цялата беше подгизнала, а и една кола, на излизане от офиса, така я опръска, че цялата беше кална. По пътя си нагоре едва не се подхлъзна няколко пъти.
Влизайки в стаята, Елвира свали всичките си мокри дрехи, махна ластика от косите си и те паднаха по гърба й като водопади. Мушна се в банята, за да измие калта, която беше останала по тялото й. Бързаше, за да провери Виктория и да я предопреди да внимава по стълбите, защото наистина бяха мокри. Кой знаеше ... можеше да падне? Сега беше последният етап от плана на Елвира за щастието на Вика. Не можеше да се проваля на крачка от победата. Затова и пет минути по - късно излезе от банята с хавлия по тялото си, което бързо изсуши, а след това за същото време облече потника си и дънките. Нямаше да ходи никъде повече днес. Така че нямаше за какво да се притеснява особено за дрехите.
Излезе от стаята си и тогава я видя. Тъкмо тръгваше да слиза по стълбите. Едно стъпало и сякаш нещо много неприятно се случи, но за късмет стаята на Елвира беше точно пред стълбището, което й даде възможност да направи само няколко крачки и да улови ръката на Виктория, после и другата и я върна на плоското пространство.
- Защо не внимаваш? - попита Елвира и отвори очите си широко. Не беше толкова ядосана, колкото притеснена. - Ами ако беше паднала? Ако ти се беше случило нещо? Искаш ли нещо? Можеше просто да ме повикаш ... или някоя от слугините. За какво са ти, ако не ги използваш? И защо не лежиш? Казаха ти да си почиваш, да не се напрягаш ... - дългата й реч нямаше край, но за миг спря .. изникна нов въпрос. - Яде ли?