Чу ли го? You are the queen - Да-да -да .... Времето ти с мене изтича живей,ти си моя злодей...[Julia # Michael]

Aко питахте него изобщо не бе очаквал такъв развой на събитията. В главата му се развиваха много по - различни картинки, но може би това бе много по - сладък вариант. Имаше чувството, че ако бе до нея с тази нейна добрина можеше да изкупи всички свои грешни, но това не бе възможно, колкото и да му се искаше греховете му бяха непростими и някой ден със сигурност щеше да гори в ада заради това, но имаше време до тогава нали? А сега можеше да се наслаждава на ново вв живота му. Наистина не бе очаквал, че точно това скоро щеше да се случи в живота му, но ето че явно и време за това бе дошло. Само дето не бе сигурен, какво щеше да се случва от този момент натам, не бе сигурен какво щеше да стане ако Виктория разбереше, най - вероятно щеше да го кастрира, а ако баща й разбереше? Нямаше какво да лъже себе си, рано или късно и това щеше да се случи само се надяваше да не я накаже до живот, а нямаше ли да е по - добре да не му я връща изобщо, можеше да я отвлече по 1000 начина без изобщо да му мигне окото. Но отново това не беше правилния начин, прегърна я за пореден път, сякаш да я държи в ръцете си не само му доставяше удоволствие, а нещо повече. Едва доловима усмивка се покачи  на лицето му  като я отдръпна от себе си, вглеждайки се в чертите на лицето й.
-Ще ни линчуват за това, което направихме, нали знаеш? - попита я той, като се засмя на думите си, определено ако бяха някъде далеч в миналото можеха и да ги линчуват, но едва ли това можеше да се случи в 21 век,нали така? Въпреки, че не се съмняваше във Вики, може би дори и в баща й.
-Сега ще вечеряме, а след това ще решим дали искаме да се прибираме, съгласна ли си? - но дори преди да му е отговорило момичето той я повлече измежду хората, надолу по улиците е какво друго можеха да намерят във Вегас освен казина, клубове и изискани хотели? Разбира се, че някой хубав ресторант, все пак това което бяха направили би трябвало да се отпразнува, нали така. Докато вървяха, ръката му не пускаше нейната, а не след дълго оглеждане забеляза един не чак толкова изискан ресторант, не че му пречеше и да е от изисканите, просто не му се наблюдаваха онези маниери, от които му бе дошло вече до гуша. Пусна ръката на Джулия и отвори вратата подканвайки я с ръка да влезне навътре.
- След теб. - усмихна й се и тръгна след нея пускайки вратата, влизайки навътре намериха маса на която седнаха, поне тук не бе толкова шумно и нямаше да е нужно да се надвикват или да мълчат защото не могат да се чуят. Един келнер им донесе менюта, Майкъл го пое в ръка и започна да го разлиства.
-Какво ти се яде, ангелче? - оставяйки менюто на масата я попита, като едната му ръка докосна нейната, ако трябваше да бъде честен точно в този момент не бе от най - гладните хора, не че нямаше да пие нещо, но не бе сигурен дали щеше да вечеря, сега важното за него бе тя да хапне и да се чувства добре. За сега й бе причинил достатъчно главоболия, нали? Мислеше, поне за малко да си отдъхне от лошотията или по - скоро тя му влияеше по този начин? Или вече и той самия се бъркаше, може би не можеше да бъде добър? Или пък можеше?

Момичето беше на върха на щастието, не знайно защо. Просто се чувстваше страхотно и причината, това да е така, стоеше точно до нея. Сега на безименния пръст лежеше златна халка, индикираща, че вече принадлежи на някого. Дали не прибързваше? Дали цялата тази обстановка, тези завладяващи думи на Майкъл, не я подчиняваха на волята й и тя като първото глупаво момиче се хващаше? Вярваше му. Можете ли да повярвате, че Джулия му имаше доверие въпреки всичко. Сега той беше най-важният в живота й, в сърцето й. Да, наистина, може спокойно да каже, че това всичко е заради привлекателността и чувствата на Джулс, които нарастваха с всеки един поглед, с всяка една негова усмивка, с всеки един жест, с всяка една дума дори. Не се отделяше от него, ръцете им бяха вкопчени заедно. Той я допълваше - момичето беше светлината, а той мрака, комбинирани в едно цяло - тяло на баланса. Главата й много често се отпускаше на рамото му, като косата ѝ валеше на водопади по гърба и рамото му, а усмивката ѝ не искаше да изчезне, сякаш нарисувана перменентно. Щастието имаше много цветове, нюанси - светли и тъмни, но в момента щастието се превръщаше в привличане, привличането в увлечение, а постепенно цялото й същество започваше да обиква Майк. Не искаше да се отделя с него, той беше нейното стъбло, нейните корени, а тя - цветът. Той я крепеше, поддържаше я жива, а до скоро я влачеше. Не разбираше как можеше да го обича, да го оправдава, да го защитава, като буквално я смачка от бой. Любовта беше сляпа. В този момент не обръщаше внимание на тези мрачни мисли, които се опитваха да разбият стената на щастието, а самоуверено ходеше сред хората, като не можеше да изрази чувствата си повече, като искаше, но не успяваше - нямаше достатъчно силна дума - еуфория. Тази дума дори не се доближаваше. Ноктите ѝ се забиваха в ръката му, за да сдържат емоционалното ниво на адреналина и ендорфините. Мъжът я поведе към някакъв ресторант, като Джулия не искаше да влиза, не ѝ харесваше, изглеждаше подозрителен, но щом Майкъл желаеше, влязоха и седнаха на една маса. Беше решила да яде набързо и да се разходи по улиците на Вегас. Тя момичето не беше излизало:

- Нещо местно, искам да опитам тукашната кухня - Джулс наклони глава на една страна и се усмихна още по-широко. Идеше ѝ да изкрещи, но не го направи разбира се, иначе щяха да я помислят за откачена. Беше ли нормално това? Беше ли нормално да е толкова позитивно настроена? Може би? Може би не? Това не я интересува - Поръчай ми ти нещо, аз ще ям, каквото ти се яде на теб.