The particle physics of us - Aressen&Morena

Много се чудех как да почна деня си. Може би с чаша кафе, със закуска в компанията на моя любим? Не, това е твърде лесно. Твърде обикновена рутина, макар самата компания на Аресен никога да не е „обикновена“. Той ме кара да съм спокойна. Той ме кара да се чувствам в безопасност, спасява ме от мен самата когато изпадам в едно такова състояние на „скрита лимонка“, когато вътрешното ми гласче крещи, че трябва да хвана листа и химикалката и главата ми да се напълни с хиляди числа, формули, изчисления. Той беше гравитацията, която ме държеше на място.
Той влияеше върху всяка моя частица, точно както гравитацията влияеше върху всяка частица, която имаше маса било то лептони, адрони или всякакви комбинации от тези двете частици. Тя влияеше върху всеки обект на Земята. Всъщност по-добре си представете, че разглеждаме масите на два обекта, които са сами във Вселената – точно като моя съпруг и мен. Гравитационната сила между тези два обекта може да се потвърди чрез много проста математика, с уравнението на английския учен Исак Нютон.
F(g) = Gmm’ / d2 (1)
В това уравнение F(g) е гравитационната сила между двете тела, m е масата на едното тяло, m’ е масата на другото, d е разстоянието между тях, а G е универсалната гравитационна константа. Но трябва да се има на предвид, че масата е приета да се измерва в грамове, а разстоянието в сантиметри, и когато това се използва то единицата се нарича – dyn.
За наша радост G е постоянна навсякъде, а именно 6,67 X 10–8, или 0,0000000667. А сега нека приемем, че двете тела са на разстояние от 1 см – точно толкова дели моята ръка от тази на моя Сладкиш. Следователно d=1, при което d2 = d X d = 1 X 1 = 1. Така уровнението от по-горе придобива следния вид.
F(g) = 6,67 x 10-8 mm’ (2)
За останалите m и m’ ще използвам малко по-познати термини като електрон и протон – по-точно масите на двете. Както знаете електроните и протоните се привличат един друг, затова и са перфектни за сравнение между Аресен и мен. И точно като тях после е трудно да ни разделят. Но нека сега се върнем на въпроса. Масата на електрона (m) е 9,1 X 10–28 g. Масата на протона (m’) е 1,7 X 10–24 g. Ако умножим тези две числа и след това умножим произведението с 6,67 X 10–8, ще получим 1 X 10–58 dyn, или 0,0000000000000000000000000000000000000000000000000000000001 dyn. (Ето пример за това, как записът на числата във вид на степен е за предпочитане пред обикновения десетичен запис.) След това пресмятане формулата вече ще има следния вид.
F(g) = 1 x 10-58 dyn
Сега да се обърнем към електромагнитната сила и да съставим уравнение за тази сила между два заредени обекта, които са сами във Вселената. Този път ще използваме следната формула.
F(e) = qq’ / d2
И тук ще използваме малка легенда, която гласи:
F(e) е електромагнитната сила между двете тела, с единица – dyn;
q е електричният заряд на едното тяло;
q’ е електричният заряд на другото;
d е разстоянието между тях, което ще се измерва в см.
Отново приемаме, че двете тела са на 1 см – но ако питате мен и по-малко ще е щом се говори за разстояние между любимия и моя милост. Та ако разстоянието е 1 см. то тогава d2 също ще бъде равно на 1 и уравнението ще приеме вида:
F(e) = qq’
И понеже от по-горе разглеждахме протон и електрон, то нека и тук е същото. Понеже двете частици имат еднакви електрични заряди (4,8 X 10–10 ) то тогава qq’ е равно на 4,8 X 10–10 X 4,8 X 10–10 = 2,3 X 10–19 dyn.
И тъй като разстоянието е 1 см., а именно 2,3 x 10-19 dyn / 1 = 2,3 x 10-19 dyn , то уравнението е:
F(e) = 2,3 x 10-19 dyn
В последното уравнение ще намерим колко по-голяма е електромагнитната сила, в сравнение с гравитационната. А това става като се раздели F(e) на F(g), а именно:
F(e) / F(g) = 2,3 x 10-19 / 1 x 10-58 = 2,3 x 10-39 = 23 Х 10-35
Гравитацията е най-слабата от четирите сили. Дори така наречените слаби сили са 10 000 трилиона трилиона пъти по-големи от гравитационната.
Но имаше нещо, което напълно и изцяло разбиваше всеки физически закон. Сякаш тогава всяка една частица просто изчезваше. Всяка масата и гравитационна сила и оставаше само гравитацията. Точно така се чувствах към моя съпруг, който сега спеше спокойно до шофьорската седалка. Гледах внимателно пътя, защото не исках нито да му смущавам съня, нито да го вкарам в болницата от невнимание по магистралата. Всичко бих си простила. От негов счупен нос, до някоя друга драскотина, но никога, абсолютно за нищо на света и изобщо във Вселената не бих си позволила да го вкарам в болница.
За момент намалих предавката, колкото да позволя на някакъв да ме изпревари и отново настъпих газта. Тук беше момента да вмъкна, че ние за нищо на света не карахме автоматичн. Нямахме доверие на машинарията, която не прави това, което ти и кажеш. Така в студентските си години един компютър прелетя през прореца и правейки перфектната парабола в трети и четвърти квадрант в Двумерна декартова координатна система, използва силата на гравитацията, че да се разбие на земята пред общежитието.
От време на време хвърлях по някой друг поглед на съпруга си, колкото да видя, че няма външни дразнители, които да го обезпокоят, а и в случая да попречат на моето призвание в шофирането. Така и така рядко ми даваше да хващам волана, та  поне исках да си използвам времето на максимум.

П.П: В поста беше използвана литература от „Гравитационната гибел на вселената (Колапсиращата вселена или историята на черните дупки) 1977“ на Айзък Азимов

Как можеш да опишеш Аресен Талой, когато не си пристрастен от чувства и такива ти му неща? Как може да бъде описан някой, който пред мен е един, а пред другите различен? Който крие в себе си толкова различни черти, характери, че е почти невъзможно да се захванеш с това да го опишеш. Но може би, с дългите си години опит зад гърба, а и факта, че той е мой съпруг можех да се опитам.
Като начало .. Аресен беше най-обикновен човек, с ясни цели и още по-ясни начини да ги постигне. Той не изпитваше вина, разкаяние. Не изпитва любов, или почти. Ако бъде квалифициран като престъпник, то това ще е клевета. Слух, на който сами ще решили да повярвате. Той е великолепен, цяло чудо в своята сфера, а именно психологията. Притежава завидни умения да накара отсрещният човек да се побърка дори повече от него, защото колкото и да не вярвате .. той е луд. Но не онова видимо лудо, оо не. Той е изпечен в това да го крие. Да крие своята лудост под слоеве фасада, зад маска, която бавно и славно се пропуква, но дори аз не знам кога ще успее да падне. Той е хитър, безпощаден, безкомпромисен. Диригент, организатор на всевъзможни безчинства. Аресен е мозъкът, който контролира подземния свят на престъпност и онзи който може да определи дали твоята съдба ще е щастлива или ще се пържиш во веки в ада. Той е онзи, който само с няколко компютърни реда на двоичен код може да реши съдбата на човечеството. И въпреки това, той е напълно извън всяко подозрение. Начина му на общуване предизвиква по някакъв начин възхита, че дори в съда може да те накара да повярваш, че е невинен, когато реално няма защита, няма свидетели и всичко показва, че той е извършил престъпление. Реално може да излезе невредим, че и дори да е измъкнал заплатата ти за няколко години напред, защото един вид си му нанесъл психическа травма от цялото това съдене. Такова изплъзване е способен да направи. Та можеш ли да злословиш по адрес на такава личност? Ако пуснеш нещо, което дори и да е истина не му изнася той ще заеме ролята на Набедения психолог, а ти ще си глупака, който се усъмни в Аресен Талой.
За своите най-приближени той е Аресен Талой, но подземния свят на Ню Орлианс го познаваше като Мистър Джей. Човека който започна с нещо просто. Разбиваше тестетата така, че да може винаги да печели. Обираше глупците осмелили се да играят срещу него. Разбиваше всяка маса, а ако някой кажеше, че мами той просто предлагаше да го проверят. Защото нямаше смисъл да се страхува, че ще го хванат. Знаеше начини да се измъкне. Издигна се съвсем сам в такъв свят. Успя съвсем сам да направи всичко. Да получи всичко, което поиска и не се спря пред никой. Разликата обаче между Аресен и Джей беше голяма. Защото Аресен е психолога, а Джей е мафиота. Аресен е недостижима професор, а Джей беше онзи, който някой ден щеше да изяде боя. Разбирате ли, те бяха един човек, но същевременно хората бяха създали съвсем различни представи за тях.
Такъв беше моя съпруг. И не исках да го променям, защото го обичах с цялото сърце, а когато обичаш някой не го променяш. Научаваш се да го цениш такъв, какъвто е. Много хора биха се зачудили когато им кажа, че моята единствена цел е да правя такъв мъж щастлив. Че моята работа е точно това. Той да се радва на живота, да го обграждам с любов, от която се нуждае макар сам да не разбира това. Много хора биха се чудили защо изобщо го правя след като той очевидно е един лишен от чувства мъж, но те не виждаха това, което аз и не чувстваха същото. Те не виждаха, че дълбоко в себе си Аресен всъщност е мил и внимателен, способен да обича, да се доверява. Никой не виждаше, че вътрешно е просто едно човешко създание, което малко се различава от другите. Никой освен мен.
Погледнах го и само се усмихнах. Можех да му кажа хиляди причини защо да побързаме, но не исках. Защото това значеше, че можех да прекарам малко повече време в неговата компания преди отново да тръгне да си върши работата. Преди отново да ми го отнемат докато не дойде нощта, която така мразех ако беше извън града. Вижте. Аз бях свикнала с Аресен, живеех само за него, дишах само, за да чуя неговия глас. Сърцето ми биеше за неговото, а цялото ми същество искаше той да добре.
Но не се бъркайте. Имало е моменти, когато буквално съм си представяла как го убивам. Всъщност, това е ставало за всички в живота ми. Всички приятели, познати, колеги, съученици, лекари. Дори си спомням, че за един от лекарите на име Джордж бях ясно планувала цялото убийство. От чисто експериментална цел а и така тренирах ума си за такива неща. Много е полезно да ви кажа. Та неговата смърт щеше да е повлияна от отрова. Беше чист чревоугодник. Малко отрова в храната, за седмица, две, три максимум и щеше да умре, а в моргата дори нямаше да предположат какво е станало.
За Аресен бях измислила далеч по изискан начин. Нямаше отрова, нямаше ножове, пистолети или такива неща. Щеше да падне в капана на собствената си арогантност, защото той определено беше такъв. За да убиеш човек като Аресен се изискваше добре скроена игра, плануване с месеци и способността да го надхитриш. Идеята беше следната. Да го направя под формата на игра. Да го докарам да ръба на пропастта, която сам беше изкопал с годините. Да инсценирам собствената си смърт, да отнема най-ценното му, а когато си мисли, че вече няма на къде да отнема активите му, бизнеса, подчинените, семейството му. Да разбия психиката, сърцето му, абсолютно целият му свят и да го оставя в някоя канавка. Всичко да се срине пред очите му и да чакам сам да падне в капана, а когато него го няма тогава щеше да дойде и моя ред, защото без него аз нямах смисъл да живея.
Осъзнала на къде вървят мислите ми отново погледнах много съсредоточено пред себе си. Уж към пътя. Бях внимателна по пътя, но все пак с такива мисли в главата лесно можех да се разсея.
-Може да поискаш по-скоро да се видим с твоята изгубена сестра. – казах тихо и внимателно го погалих от лявата страна ли бузата му с кокалчетата на дясната си ръка. Той дали изобщо знаеше, че се беше превърнал в моята котва за гнева? – Но няма конкретна причина. Даже мога да забавя, за да може повече време да сме уж сами.