So what if I'm crazy? All the best people are. <<Alexis and Ashton>>

Аш седеше на един от столовете в чакалнята при новия психолог, който бе задължен да посети. Клепачите му бяха спуснати, а той се бе заслушал в почукващия по прозорците дъжд, който давеше улицитена града вече от час. Мразеше да идва тук, изобщо не му бе приятна мисълта, че е луд..пък и той вярваше, че това не е така. Ако някой не му даваше причина да излиза извън нерви - нямаше да се случи нищо живото застрашаващо. През цялото време той бе съвсем нормален и не проявяваше никакви други признаци на лудост. Студеното му и дръпнато държание бе просто част от маската, която нахлузваше, за да отблъска хората от себе си. Ако се беше научил на това преди известно време може би сега нямаше толкова невинни хора да тежат на съвестта му и да преследват сънищата му всеки път щом затвори очи и се унесе. Нервно потропваше с крак, надявайки се и днешния сеанс да мине бързо и след това да може да се прибере, да си поръча пица и да гледа мача - точно така, като един ъвсем нормален и обикновено човек, какъвто му се искаше да бъде през цялото време. И все пак знаеше, че не е . Чудовището се криеше вътре в него, обгръщаше го в тъмнина и само чакаше идеалния момент, в който да излезе и отново да се развилнее. Сякаш държеше звяр в клетка, без да го храни , той освирепяваше и когато излезеше на свобода задоволяваше жаждата си за кръв , оставяйки трупове след себе си.
Шумът на отваряща се врата го накра да отвори очи, само за да открие психолога, чакайки да го приеме и да се опита отново да ровичка в съзнанието му - както винаги напълно неуспешно. Ако можеше само да превърта времето и да пропуска този скучен до смърт един час щеше да е направо перфектно. Как щеше да се сдържи да не накълца самия психолог не знаеше. И все пак успя. Прекара целия час в мълчание, едвам обели една две думи и след това безцеремонно си излезе и щеше да си отиде напълно спокоен и доволен, ако на вратата не се бе появила онова непхватно русоляво момиче.
Аш тъкмо излизаше, когато някой се блъсна в него, разливайки особено гореща течност върху него.
-По дяволите! -Усети как за миг гнева в него започна да се надига като вулкан, който тъкмо щеше да изригне и да помете всичко по пътя си. -Къде гледате! -Искрещя изпръсквайки ръце настрани и отлепвайки тениската от гърдите си, която се бе нагорещила от течността. Зениците на очите му се разшириха , ръцете му започнаха да треперят , а погледа му - да се замъглява. -Не, не..-Той отблъсна ръцете на момичето, което се опитваше да помогне и да поправи грешката си, опита се да отблъсне и порива на гняв, трябваше да се контролира. "Нее голяма работа." - повтаряше си на ум. "Само малко чай".."Ти обичш чай" - стисна очи в опит да се успокои и след това ги отвори, поглеждайки непознатата. Загледа се в очите й, които му се сториха странно успокояващи. Тя се бе притеснила ужасно много и хапеше устната си, сбърчила вежди. Той изучи всеки детайл на лицето й, нещо, което сякаш му помогна да се увладее. След това сбърчи вежди, връщайки се към реалността.
-Внимавайте повече! -Каза сърдито и понечи да я подмине.