▶Добре дошли!
в Калифорния
в Калифорния
Форума се върти около престижен Калифорнииски колеж и тайните, който разкрива същността му. Във всеки колеж има отбори борещи се за слава, мъжоретки повдигащи духа именно на тези отбори. Но не във всеки колеж има клуб като този, които е с толкова дълга история. Клуб създаден почти от основаването на колежа. Клуб, в който репутазиите могат да се градят и рушат за ден или по- скоро за вечер. Клуб за който всеки е чувал, ала никой не е сигурен, че съществува ♣Мафия - Във всеки град имаше мафия, а в Калифорния три руски фамилии се бяха наложили. Воюваха не само помежду си, но и с целия свят.
Вход
recent topics
Latest topics
our team
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 6 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 31, на Сря Сеп 14, 2016 12:23 am
I'm nuts, baby, I'm mad, The craziest friend that you've ever had. <<Allana&Ashton>>
2 posters
I'm nuts, baby, I'm mad, The craziest friend that you've ever had. <<Allana&Ashton>>
Аш отвори дървената врата и се озова "При Джони" - единствения бар, който посещаваше, защото винаги бе празен и можеше да изпия бирата си неубезпокояван от никого. Така можеше да бъде сигурен, че няма да извърши нищо, за което да съжалява след това. Всички знаем колко конфликтно място са повечето барове и си бе истинско съкровище откриването на такъв, който да е сравнително безопасно място. Но днес нещо бе различно, не знайно защо барът бе по-пълен от обикновено и това никак не се хареса на Аш. В началото се поколеба дали да не се обърне и да си излезе, но като размисли реши, че просто ще се свие в някое тихо сепаре и няма да разговоря с никого освен със самия Джони, който добре познаваше и който имаше ролята не само на собственик, но и на барман.
Аш си поръча обичайното и седна на една тъмна масичка, която трябваше да не привлича особено внимание, но явно Дяволът бе решил да си поиграе тази вечер или просто Аштън нямаше късмет днес. Още не бе допил първата си бира когато някакво червенокосо момиче реши да се самопокани и да започне жалкия си флирт, въпреки непрестанните опити на Аш да я отблъсне учтиво. Е, когато се настани в скута му това преля чашата, той я сграбчи за ръцете и отблъсна от себе си, разгневен и все пак все още контролирайки се.
-Казах да се разкараш! -Момичето се нацупи и изчезна из тълпата, а Аш реши да се махне самия той от бара колкото е възможно по-бързо и започна да се провира между хората в опити да достигне вратата. Оставаха му само още няколко крачки и щеше да се отпусне спокоен и да се прибере когато някой сграбчи лакътя му и с всичка сила го дръпна назад. Аш загуби равновесие и се олюля намирайки се на земята. Главата му се замая и докъто осъзнае някой го завлече извън вратата и го просна на студения асфалт.
-За кой се мислиш? -Пред него застана някакъв огромен плешив мъж, обрисуван целия в глупави татуси, които сто процента дори не знаеше какво символизират или означават надписите на другите езици.
-Не се закачай! –предупреди мирно, но сърдито Аш и се изправи, правейки опит да си тръгне. Но отново бе спрян и тогава неусетно юмрука му се заби в дебелата и твърда челюст на тромавия великан, изненадвайки го. Аштън получи юмрук обратно и това бе малкото побутване, което бе необходимо на психото да покаже същността си. Очите му почерняха, а вената на врата му заигра заплашително.
-Забавление ли чух? -На устните му заигра луда исамодоволна усмивка и той сякаш стана напълно друг човек. Юмруците от негова страна заваляха, карайки великана да се пази с ръце, което не му помагаше особено, Аш го събори и продължи с ритници, които сипеше по цялото му тяло. Изгарящо чувство на екстаз и неописуемо удоволствие започна да изпълва тялото му, карайки да потреперва докато нанася поредния ритник. Погледа му бе замъглен, съзнанието му изобщо не работеше и единственото, което бе в полезрението му бе тялото на земята, което заслужаваше да бъде помлято, докато някаква дребничка ръка не се опита да го сграбчи през кръста. Аш се обърна изненадан , виждайки уплашено момиче, което бе станало свидетел на случката и бе решило да се направи на герой.
-Не се бъркай! -Ръката му я изблъска, не силно, но достатъчно, че да изгуби равновесие и да седне на земята. Ритниците щяха да продължат, но тогава момичето отново се намеси.
-Леле..ти наистина си го търсиш ,а? -Той се обърна готов да умножи жертвите си, но тогава нещо го спря, за миг, дори за секунда, сякаш видя лицето на сестра си пред себе си, тя го гледаше , умолително , отчаяно и много изплашено и тогава нещо в мозъка му превключи.
-Аз..-той погледна окървавените си ръце и тялото на мъжа, успявайки да забележи, че той все още диша. . Не успя да каже нищо повече, понечвайки да заобиколи момичето , за да изчезне..
Аш си поръча обичайното и седна на една тъмна масичка, която трябваше да не привлича особено внимание, но явно Дяволът бе решил да си поиграе тази вечер или просто Аштън нямаше късмет днес. Още не бе допил първата си бира когато някакво червенокосо момиче реши да се самопокани и да започне жалкия си флирт, въпреки непрестанните опити на Аш да я отблъсне учтиво. Е, когато се настани в скута му това преля чашата, той я сграбчи за ръцете и отблъсна от себе си, разгневен и все пак все още контролирайки се.
-Казах да се разкараш! -Момичето се нацупи и изчезна из тълпата, а Аш реши да се махне самия той от бара колкото е възможно по-бързо и започна да се провира между хората в опити да достигне вратата. Оставаха му само още няколко крачки и щеше да се отпусне спокоен и да се прибере когато някой сграбчи лакътя му и с всичка сила го дръпна назад. Аш загуби равновесие и се олюля намирайки се на земята. Главата му се замая и докъто осъзнае някой го завлече извън вратата и го просна на студения асфалт.
-За кой се мислиш? -Пред него застана някакъв огромен плешив мъж, обрисуван целия в глупави татуси, които сто процента дори не знаеше какво символизират или означават надписите на другите езици.
-Не се закачай! –предупреди мирно, но сърдито Аш и се изправи, правейки опит да си тръгне. Но отново бе спрян и тогава неусетно юмрука му се заби в дебелата и твърда челюст на тромавия великан, изненадвайки го. Аштън получи юмрук обратно и това бе малкото побутване, което бе необходимо на психото да покаже същността си. Очите му почерняха, а вената на врата му заигра заплашително.
-Забавление ли чух? -На устните му заигра луда исамодоволна усмивка и той сякаш стана напълно друг човек. Юмруците от негова страна заваляха, карайки великана да се пази с ръце, което не му помагаше особено, Аш го събори и продължи с ритници, които сипеше по цялото му тяло. Изгарящо чувство на екстаз и неописуемо удоволствие започна да изпълва тялото му, карайки да потреперва докато нанася поредния ритник. Погледа му бе замъглен, съзнанието му изобщо не работеше и единственото, което бе в полезрението му бе тялото на земята, което заслужаваше да бъде помлято, докато някаква дребничка ръка не се опита да го сграбчи през кръста. Аш се обърна изненадан , виждайки уплашено момиче, което бе станало свидетел на случката и бе решило да се направи на герой.
-Не се бъркай! -Ръката му я изблъска, не силно, но достатъчно, че да изгуби равновесие и да седне на земята. Ритниците щяха да продължат, но тогава момичето отново се намеси.
-Леле..ти наистина си го търсиш ,а? -Той се обърна готов да умножи жертвите си, но тогава нещо го спря, за миг, дори за секунда, сякаш видя лицето на сестра си пред себе си, тя го гледаше , умолително , отчаяно и много изплашено и тогава нещо в мозъка му превключи.
-Аз..-той погледна окървавените си ръце и тялото на мъжа, успявайки да забележи, че той все още диша. . Не успя да каже нищо повече, понечвайки да заобиколи момичето , за да изчезне..
Ashton.- citizen.
- Брой мнения : 6
Join date : 24.08.2016
Re: I'm nuts, baby, I'm mad, The craziest friend that you've ever had. <<Allana&Ashton>>
Шумът от падащите есенни листа и светещите лампи на улицата бяха единствената компания на Лиана. Лек ветрец погали тялото й и изведнъж потрепна. Определено не й беше студено макар и да бе облякла само едни дънки и потник, върху който бе облякла едно черно, кожено яке, което уж я топлеше. Вървеше съвсем бавно и безгрижно по тъмната улица, която като по чудо днес бе огрявана само от една единствена лампа. Нямаше си и на представа колко бе часът. Не искаше и да знае. Нямаше и определена посока. Просто вървеше. Може би в момента баща й я чакаше и се притесняваше за нея. Къде е? Какво ли прави? Лиа не бе от момичета, които създаваха проблеми на родителите си. Не бе от момичетата, които почти всяка вечер посещаваха баровете и дискотеките. Не бе фен на алкохола, наркотиците, цигарите. Чувстваше погнуса от хората, които ги практикуват. Сами си тровеха живота. Самата тя не знаеше какво правеше навън по това време. Може би просто й харесваше да си прави кратки разходки по това време.
Чу шум, който я накара да прекъсне среднощната си разходка. Идваше от втората пряка на улицата. Трябваше да провери какво се случваше. Звучеше й на побой. Завивайки очите й зърнаха как мъж налагаше охраната на някакъв бар. Ако тъмнокосият продължеше да го налага, охраната щеше да умре. Не можеше да остави нещата така и просто да ги подмине. Трябваше да се намеси. В онзи момент изобщо не мислеше какво можеше да й се случи, а направо тръгна към налагащият насилие, като се опита да го спре. Безуспешно. Падна на земята, но не се отказа. Упорито направи втори опит. Сърцето й туптеше силно и бързо, сякаш щеше да изскочи, да се пръсне. Мислеше, че ще последва удар от негова страна, даже бе готова да се защити, но.. какво се случи? Онзи агресивен поглед изчезна. А той самия изчезна също като изражението му от преди малко. Чак сега осъзна какво можеше да се случи с нея, но той не я нарани. Успя да го спре, но.. защо? Защо се спря? Не разбираше.
- Чакай! Стой - провикна се Лиана несигурно. Трябваше ли да го прави? Беше ли правилно или така щеше да си осигури билет за смъртта..
Охраната прекъсна мислите й, като едвам й благодари. Лиа кимна, като му помогна да се изправи и го сложи да седне на стълбите. Пораженията върху него бяха огромни. Не можеше и него да го зареже. Целия бе в синини и рани. Едвам дишаше.
- Линейката скоро ще дойде. Стойте тук - обясни му блондинката след като се обади на спешна помощ. Обърна се и тръгна към него. Все още не знаеше дали това бе най - правилното решение. Не биваше да разговаря с непознати, особено ако ги е видяла в подобна светлина. В момента може би изглеждаше като хората от филмите на ужасите, които отиваха, отваряха или преследваха нещо, което би ги наранило. Любопитство? Може би бе точно това. Огледа се от двете страни на улицата. От дясно видя как някаква фигура вървеше, а малко след това зави. Това беше той. Беше тъмно и не видя много добре. Но въпреки това се затича, за да го настигне.
- Чакай! Спри! - провикна се Лиана, когато вече се намираше на няколко метра от него. Обзе я страх. Не трябваше да се приближава повече. Имаше чувството, че коленете й започваха да се свиват и да треперят. - Защо го направи? Какво беше всичко това? – попита го с разтреперан глас. Може би трябваше да остане с онзи човек, докато линейката не дойде или просто да се прибере. Дали пък не бе грешка? Трябваше да бъде благодарна, затова че я бе пощадил и да го остави. – Щеше да го убиеш.
Чу шум, който я накара да прекъсне среднощната си разходка. Идваше от втората пряка на улицата. Трябваше да провери какво се случваше. Звучеше й на побой. Завивайки очите й зърнаха как мъж налагаше охраната на някакъв бар. Ако тъмнокосият продължеше да го налага, охраната щеше да умре. Не можеше да остави нещата така и просто да ги подмине. Трябваше да се намеси. В онзи момент изобщо не мислеше какво можеше да й се случи, а направо тръгна към налагащият насилие, като се опита да го спре. Безуспешно. Падна на земята, но не се отказа. Упорито направи втори опит. Сърцето й туптеше силно и бързо, сякаш щеше да изскочи, да се пръсне. Мислеше, че ще последва удар от негова страна, даже бе готова да се защити, но.. какво се случи? Онзи агресивен поглед изчезна. А той самия изчезна също като изражението му от преди малко. Чак сега осъзна какво можеше да се случи с нея, но той не я нарани. Успя да го спре, но.. защо? Защо се спря? Не разбираше.
- Чакай! Стой - провикна се Лиана несигурно. Трябваше ли да го прави? Беше ли правилно или така щеше да си осигури билет за смъртта..
Охраната прекъсна мислите й, като едвам й благодари. Лиа кимна, като му помогна да се изправи и го сложи да седне на стълбите. Пораженията върху него бяха огромни. Не можеше и него да го зареже. Целия бе в синини и рани. Едвам дишаше.
- Линейката скоро ще дойде. Стойте тук - обясни му блондинката след като се обади на спешна помощ. Обърна се и тръгна към него. Все още не знаеше дали това бе най - правилното решение. Не биваше да разговаря с непознати, особено ако ги е видяла в подобна светлина. В момента може би изглеждаше като хората от филмите на ужасите, които отиваха, отваряха или преследваха нещо, което би ги наранило. Любопитство? Може би бе точно това. Огледа се от двете страни на улицата. От дясно видя как някаква фигура вървеше, а малко след това зави. Това беше той. Беше тъмно и не видя много добре. Но въпреки това се затича, за да го настигне.
- Чакай! Спри! - провикна се Лиана, когато вече се намираше на няколко метра от него. Обзе я страх. Не трябваше да се приближава повече. Имаше чувството, че коленете й започваха да се свиват и да треперят. - Защо го направи? Какво беше всичко това? – попита го с разтреперан глас. Може би трябваше да остане с онзи човек, докато линейката не дойде или просто да се прибере. Дали пък не бе грешка? Трябваше да бъде благодарна, затова че я бе пощадил и да го остави. – Щеше да го убиеш.
△.liana- student.
- Брой мнения : 45
Join date : 10.07.2016
Re: I'm nuts, baby, I'm mad, The craziest friend that you've ever had. <<Allana&Ashton>>
Аштън трябваше да се махне, да избяга, да отиде някъде, където няма да има кого да нарани. Трябваше да е благодарен на куражлийката, която макар и да постъпи глупаво, поставяйки живота си в опастност - успя да го върне на Земята и да спаси живота на онзи нехранимайки, който всъщност си го търсеше. Аш зави в една тъмна уличка и се опря на стената. Ръцете му трепереха, за това стисна юмруци в опит да ги успокои. Вената на врата му пулсираше и сякаш цялото му тяло продължаваше да се тресе от пристъпа на гняв и огромното напрежение, което бе преминало през него. Момчето смяташе, че се е измъкнал, надяваше се, че полицията няма да успеят да го разпознаят, макар, че щеше да е по-добре да се укрива известно време. И тъкмо когато си бе отдъхнал макар и малко, тялото му отново се вцепени, чувайки гласа на момичето само на няколко метра от себе си.
-По-добре стой далеч! Чуваш ли? -Гласът му трепереше, сега не биваше да има никой около него, най-малко тя, защото не се знаеше дали нямаше да избухне отново. Той се отлепи от стената и направи няколко крачки заднешком.
-Няма да разбереш..-В устата му се процеди горчивина. Никой никога не разбираше и той бе свикнал с това, ето защо и не се опитваше да обяснява повече , пък и имаше ли думи, с които да обясниш подобна лудост?!
-Просто ме остави да си тръгна..-той направи още една крачка заднешком..Не посмя да каже "благодаря" ..щеше да прозвучи повече от нелепо, но всъщност бе благодарен, онази нормална част от него дори бе радостна, че момичето се бе появило точно на време.
-По-добре стой далеч! Чуваш ли? -Гласът му трепереше, сега не биваше да има никой около него, най-малко тя, защото не се знаеше дали нямаше да избухне отново. Той се отлепи от стената и направи няколко крачки заднешком.
-Няма да разбереш..-В устата му се процеди горчивина. Никой никога не разбираше и той бе свикнал с това, ето защо и не се опитваше да обяснява повече , пък и имаше ли думи, с които да обясниш подобна лудост?!
-Просто ме остави да си тръгна..-той направи още една крачка заднешком..Не посмя да каже "благодаря" ..щеше да прозвучи повече от нелепо, но всъщност бе благодарен, онази нормална част от него дори бе радостна, че момичето се бе появило точно на време.
Ashton.- citizen.
- Брой мнения : 6
Join date : 24.08.2016
Similar topics
» So what if I'm crazy? All the best people are. <<Alexis and Ashton>>
» A friend is someone who knows all about you and still loves you. [Liana & Eira]
» Imma make you sweat, baby
» Ain't this what you came for? Girl what you're playing for? Ah, come on. Come on, let me kiss that. Ooh, I know you miss that. What's wrong, let me fix that. Baby, tonight's the night we lose control. I don't wanna brag, but I'll be the best you ever had.
» A friend is someone who knows all about you and still loves you. [Liana & Eira]
» Imma make you sweat, baby
» Ain't this what you came for? Girl what you're playing for? Ah, come on. Come on, let me kiss that. Ooh, I know you miss that. What's wrong, let me fix that. Baby, tonight's the night we lose control. I don't wanna brag, but I'll be the best you ever had.
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Вто Авг 18, 2020 11:13 pm by -Dahlia Nagiev
» kayla and isaack[after 13 years]
Пон Сеп 26, 2016 9:45 pm by Kayla Nagiev
» Now in our life comes the changes. for good or for bad [vlad ànd kàtya]
Пон Сеп 26, 2016 2:38 pm by Katya Nagiev.
» it's so strange that autumn is so beautiful; yet everything is dying [isaack and kylie- after 13 years]
Пон Сеп 26, 2016 2:31 pm by Isaac Nagiev.
» [Davon and Isaack] after 13 years
Пон Сеп 26, 2016 2:29 pm by Isaac Nagiev.
» [Dhalia & Davon] every time we go in diferent saide, but in the end we are agein
Пон Сеп 26, 2016 2:24 pm by -Dahlia Nagiev
» Търся си другарче за Гиф
Сря Сеп 21, 2016 2:35 pm by Kylie Nagiev.
» We don't know who are our enemis [Konstantin & Magnoliya]
Вто Сеп 20, 2016 9:45 pm by -magnoliya diloyan
» [Konstantin& Dhalia] There is never a time or place for true love. It happens accidentally, in a heartbeat, in a single flashing, throbbing moment.
Вто Сеп 20, 2016 9:43 pm by -Dahlia Nagiev