You and I were made of glass, we'd never last.

Провал. Ако трябваше да опише с една дума опитите си да отмъсти на Питър, то щеше да бъде провал. И не защото всичко бе изгубено или защото не можеше да си позволи да се върне. Нещо в него не искаше да го направи, сякаш си бе позволил да остави отмъщението настрана. Или по-скоро този тип отмъщение. Реално погледнато Николай можеше да си отмъсти по много начини. И макар преди известно време това да му се струваше най-добрият, сега неистово желаеше да измисли друг план. Знаеше, че нямаше да се справи с този. Знаеше, че ако се пробваше отново, щеше да се провали, а едно от нещата, които мразеше най-много, бе именно провалът. И точно заради това се отдръпна. Бе решил да се направи, че нищо не се бе случило с Ейра. Бе напълно готов да измисли друг план и при следващия опит нямаше да се провали. Е, поне щеше да се опита.
Бяха изминали няколко дни откакто всичко онова се бе случило, ала нищо не успя да го остави на спокойствие. Целият им разговор се преповтаряше в съзнанието му, сякаш трябваше да се върне и да поправи грешките си. Но егото му бе прекалено голямо. Същността му и начинът, по който бе живял досега, никога нямаше да му позволят да се върне там и да се извини. Защото знаеше, че не бе единственият сгрешил. Вярваше го, защото прекалено ясно помнеше думите ѝ. Прекалено добре си спомняше изражението ѝ и тонът, с който го каза. Не го бе казала само за да го ядоса. Бе го казала, защото го мислеше, а точно това бе ударило слабото му място. И въпреки че имаше много работа и неща, с които да се разсейва, за да не мисли за това, не успя да се спаси. А той имаше огромна нужда от спасение.
Затова още в същата вечер, в която осъзна това, се запъти към най-близкия бар, в който със сигурност щеше да намери онова, което търсеше. Осъзнаваше колко иронично изглеждаше, докато търсеше спасението си там, при положение, че бе осъдил Ейра точно за това, но Николай се опита да види нещата по съвсем различен начин. Премигна няколко пъти, докато излизаше от колата си в опит да запрати мислите си някъде далеч за тази вечер. И точно когато заключваше, чу странен шум малко по-далеч от него. Вдигна погледа си към бара и внимателно огледа мястото. На няколко крачки от входа се виждаха два силуета.. единият от които очевидно се опитваше да избяга от другия. Николай напъха ключовете за колата си в джоба на панталоните си и с бърза крачка се запъти натам. Няколко секунди по-късно присви очи и едва тогава разпозна едната фигура. Ейра. В същия миг се усети как вече тичаше към тях. Все още не бе осъзнал как стигна толкова бързо, ала това не му бе нужно, за да свие ръката си в юмрук и да го нанесе върху лицето на мъжа, който бе нападнал Ейра. Ударът го накара да пусне ръката ѝ и да полети назад. Секунда по-късно Николай застана пред момичето, като закри цялото ѝ тяло със своето. Мъжът направи няколко крачки назад и тъкмо се канеше да удари Романов, когато той хвана ръката му. Започна да я извива назад, докато слушаше как гласът му ставаше все по-силен и по-силен, умолявайки го да го пусне. Изчака известно време, за да се увери, че болката щеше да бъде прекалено силна, за да не му позволи да продължи. Едва тогава Николай пусна ръката на непознатия и му нанесе втори юмрук в лицето. Това вече бе достатъчно, за да го повали на земята.
Пое си дълбоко въздух преди да се обърне към нея. Но в мига, в който го направи, усети как тялото ѝ политна назад. Ръцете му я обгърнаха, докато ѝ помагаше да стъпи на краката си. Знаеше, че бе пила. Бе пила прекалено много, но не бе достатъчно, за да не осъзнае какво бе станало.
- Добре ли си? – погледът му мигновено бе започнал да търси видими следи, че непознатият я бе наранил. Не намери такива, но това не му помогна да се успокои. Нещо в него бе приело нещата прекалено навътре. И докато се осъзна, усети как яростта бе обвила цялото му същество. Беше бесен. Беше прекалено бесен, за да повярва, че бе заради случилото се.
Но сега това нямаше значение. Върна погледа си върху нея и внимателно я придърпа към колата си, докато очакваше отговора, който щеше да върне спокойствието му.

Алкохолът й помагаше да забрави. Да избяга от проблемите, които я преследваха във всяка секунда от самото й раждане. Мразеше себе си, защото се смяташе за слаба. Въпреки всичко отново посягаше към чашата, защото не можеше да спре. Въобразяваше си, че й помага, но добре знаеше какво й причинява. Беше твърде млада, за да мисли за бъдещето, но не бе лъжа, че се съсипва. Тайно се надяваше, че един ден ще се справи. Сама беше стигнала до извода, че й трябва помощ. Нямаше някъде на я намери обаче. Баща й бе твърде зает с работата си, за да обърне нужното внимание на дъщеря си. Майка й се страхуваше и единственото, което правеше за нея беше да й се обажда по телефона всяка седмица. Сякаш отсъствието й щеше да промени с нещо случващото се. Нямаше достатъчно приятели, на които да разчита, а и не желаеше да ги занимава с проблемите си. Никой нямаше време за нея. Затова не виждаше светлина в тунела. Намираше се в задънена улица и понякога отскачаше, за да направи опит да се измъкне. След това падаше и отново се намираше на дъното, а нуждата да погълне още малко алкохол замъгляваше главата й. Имаше само една мисъл и тя бе съвсем кратка. Трябваше да пие.
Не знаеше какво е станало с Николай. Знаеше само, че си беше тръгнал както всички останали. С нищо не бе по-различен от другите. Бягаха от нея и никой не я разбираше. Предполагаше, че повече никога няма да го види. Вярно, че се бяха запознали в бар, но едва ли щеше да го срещне отново в такъв. Руснакът се беше изпарил като алкохолно изпарение, което можеше да усети за секунди. Освен удоволствие й беше донесъл и болка, а Ейра не искаше да си го признава. Знаеше, че е изключително разочарована. От него, от себе си. И този път нямаше да е различно. Затова пиеше. За негово и за свое здраве. Дори и да не се видеха никога повече.
Зае мястото си на бара точно в десет часа. Винаги излизаше по това време, а преди няколко дни бе научила за това заведение и искаше да го посети. Отново беше сама. Винаги пиеше без компания, докато някой нахалник не решеше, че може да я впечатли с глупавите си думи и безплатни питиета. Тъмнокосата бе преживяла достатъчно, за да знае всеки трик и винаги беше готова да се отбранява.
Изпи първите си няколко чаши спокойно без да предизвиква ничие внимание. След това се появи нахалник, който нямаше намерение да си тръгне. Ейра бързо разбра, че е от онези типове, които бяха свикнали да получават всичко на всяка цена и реши да се измъкне по своя начин. Но той се оказа неуспешен и нещо й подсказа, че вечерта няма да завърши по най-добрия начин за нея.
Направи опит да го изгони от себе си, но можеше да види погледите на мъжете около нея. За тях сама бе предизвикала всичко, а истината не стоеше по този начин. Нямаше кой да я чуе. Явно трябваше да свикне с това, но в този момент й идваше да крещи с всичка сила. Страхуваше се и искаше да избяга, но не можеше. Стоеше на мястото си и опитваше да си спечели малко време. Къде бяха мъжете на баща й в този момент? Винаги, когато не й трябваха се навъртаха около нея, но не и сега.
Стана от мястото си решена да си хване такси и да се махне от проклетия бар. Непознатият обаче я последва и улови ръката й. Погледите им се срещнаха и разбра, че освен пиян е и дрогиран. Изрече някакви мръсни думи, а след това я помъкна след себе си навън. Девойката стовари малките си юмруци върху него, но не успя да му причини никаква болка. Крещя по него, но никой не се появи, за да я спаси. За миг помисли, че е обречена и тогава се появи той. От нищото. Измъкна я, а след това всичко се случи твърде бързо, за да го разбере. Чу крясъците на мъжа от болка и й стана лошо. Залитна, но Николай я хвана и тя се вкопчи в него като удавник за сламка.
- Нищо... - прошепна треперейки Ейра без да успее да довърши. - Нищо ми няма. Благодаря!
Тръгна след него и след миг усети как сърцето й бие лудо от ужас. Можеше да усети настръхналата си кожа. Беше се изплашила, че с нея ще се случи нещо непоправимо, но в самия край бе извадила късмет. Краката й се подкосиха и тя обви ръце около Николай, за да не падне. Пое си дъх и се опита да се успокои.
- Щеше да ме нарани. - изведнъж изрече спомняйки си случилото се преди малко.

Искаше да забрави за това. По дяволите, искаше да забрави как гнусните ръце на непознатия се опитваха да наранят тялото ѝ. Искаше да забрави как в очите му гореше онзи пламък, предизвикан от всичкия алкохол. Искаше да забрави всичко, което се бе случило пред този проклет бар. Затова още в мига, в който получи очаквания отговор, пръстите му потърсиха ключовете за колата му. Ала последвалото го стъписа. Остана на едно място, докато усещаше как ръцете ѝ бяха обвити около него. Имаше чувството, че огромна бучка бе застанала в гърлото му, която дори спря дишането му. Потърси погледа ѝ, след което едната му ръка се уви около кръста ѝ. Другата отметна кичурите коса, които бяха паднали върху лицето ѝ. Можеше да види ужасът в очите ѝ. Можеше да усети как сърцето ѝ биеше така силно от предизвикания страх. Ако се бе движил по план, това нямаше да се случи. Ако се бе движил по план, страхът в очите ѝ щеше да е заради самия него. Ако се бе движил по план, сърцето ѝ щеше да тупти така бързо и изплашено заради него. Ала нима сега искаше това? Нима би ѝ причинил нещо подобно само заради баща ѝ?
- Ейра, спокойно, вече всичко е наред – бучката, настанила се в гърлото му, не ме позволяваше да каже много неща. Шептеше, не можеше да говори по-силно. За първи път не усещаше онази сигурност в себе си. Не усещаше сила, с която да ѝ помогне. – Не мисля, че някога ще се опита отново да го направи. А ако се случи, аз ще съм там. Обещавам ти.
Пое си дълбоко въздух, а след това отново тръгнаха към колата. Когато стигнаха, Николай ѝ отвори вратата и я изчака да влезе. След което се настани на шофьорското място и запали колата. Докато пътуваха не знаеше какво да каже. Очите му се бяха впили в пътя пред него, осветен от фаровете и уличните лампи. Поглеждаше към Ейра от време на време, ала не посмя да каже нищо. Тишината му помогна да се успокои напълно. Не бе осъзнал кога пулсиращата болка в главата му се бе появила, ала когато бяха стигнали, тя вече бе изчезнала.
Спря пред дома си. Бе обмислил варианта да я остави у тях, ала знаеше, че не бе разумно да я оставя сама тази нощ. Затова без да казва нищо, отвори вратата и остави Ейра да влезе преди него. Заключи след себе си, след което в тъмнината ръката му успя да напипа ключа за лампата. Огромният апартамент грейна в ярка светлина, докато Николай вече събличаше якето си.
- Съжалявам, ако си искала да се прибереш вкъщи, но не мисля, че бих могъл да те оставя сама точно в този момент – извъртайки се към Ейра, се опита да разчете физиономията на лицето ѝ. Дали все още се страхуваше? Дали бе успяла да се успокои? Или чувството от преди малко все още я обгръщаше? -  Чувствай се като у дома си.
Ала не можеше да я гледа така. С няколко бързи крачки се озова до нея. Скъси разстоянието за секунди без да помисли, че можеше да я стресне. Ала когато вече бе пред нея, остана на мястото си около минута. След което ръката му обхвана нейните, а с пръстите на другата си повдигна брадичката ѝ, за да го погледне. Не можеше да изтрие спомените ѝ. Не можеше да върне времето назад и да се появи още в началото, за да може напълно да предотврати тази случка. Реално погледнато не можеше да направи кой знае какво. Но можеше да ѝ помогне сега. Можеше да ѝ покаже, че всичко щеше да бъде наред, макар и до преди няколко дни да плануваше как да я нарани. Сега това му изглеждаше така далечно. Като нещо, което не би направил. И макар това да бе разтърсило съзнанието му до основи, той не позволи това да му проличи.
- Вече си в безопасност, Ейра, довери ми се. Ако имаш нужда от нещо, кажи ми; не случайно те доведох тук.
Не можеше да се познае. Не можеше да познае действията си, думите си. Изглеждаше, действаше и говореше толкова различно. Сякаш не бе той. Но не можеше да го спре. Имаше сърце, което бе крил достатъчно дълго, за да си позволи да го покаже в такива моменти. Сърце, което нямаше да допусне да се отнесе безразлично към нея и към нуждите ѝ.
Ала какво щеше да стане с това сърце утре? След време? Щеше ли да го скрие отново? Можеше ли да пренебрегне Ейра отново? Или всичко щеше да тръгне по един съвсем различен път…

Не казваше нищо. Мълчеше. Може би беше в шок. Това ставаше с хората след подобни случки, нали? Всъщност имаше ли какво да изрече в този момент? Сърцето й все още биеше силно в гърдите й и не можеше да се успокои. Докато пътуваха, на моменти, й идваше да се извърне, за да бъде сигурна, че мъжът не е тръгнал след тях. Ужасяваше се, че може да ги последва и да посегне на Николай, а след това и на нея. Всичко случило се досега я караше да си въобразява хиляди неща и да се плаши от всяка сянка. Всеки нетипичен звук. Беше изтрезняла набързо и сега усещаше лека пулсираща болка в главата си. Искаше просто да заспи и да забрави. Да се събуди като нов човек, на който не се налага да обикаля баровете, за да пие понеже не може да спре и не знае как да го стори. В този момент й се прииска наистина да спре да бъде зависима от алкохола. Кой щеше да й помогне да се справи? Трябваше да потърси помощ. Да бъде силна. Да направи нещо, от което щеше да зависи бъдещето й. Да докаже на родителите си, че не е развалината, за която я имаха. Имаше толкова планове, мечти и надежди. Всичко това се криеше зад маската на непукист и аутсайдер, който е над нещата. Но Ейра беше ранима и случилото се тази вечер я бе накарало да се пропука.
Думите на руснака трябваше да я успокояват. Все още ги чуваше в главата си. Нямаше да пострада, докато той е до нея. Можеше ли да му вярва или щеше да си тръгне както предния път? Веднъж вече го бе сторил, как можеше да бъде сигурна, че утре няма да реши да изчезне отново? Беше объркана. Страхът я караше да трепери и да вижда врагове навсякъде. И все пак не можеше да забрави добрината му. Можеше да я подмине, за да си получи заслуженото. Да си научи урока, но не го бе сторил.
- Благодаря, Николай! - дрезгаво промълви тъмнокосата с пресъхнали устни. - Благодаря, че не ме изостави. Въпреки всичко, което ти бях наговорила. Можеше да си отмъстиш, но не го направи. Ще го запомня, наистина.
Опита се да звучи спокойно, но не можеше. Гласът й трепереше. В душата й се зароди нов страх и той беше, че може да я изостави. Какво щеше да стори тогава? Сама срещу всички за пореден път. Ейра не знаеше как да се справи с проблемите си и имаше нужда някой да застане до нея. Да бъде на нейна страна в тази битка, но дали това щеше да е Николай?
Не мислеше, че ще я заведе в дома си. Знаеше къде живее, но се бяха оказали на съвсем друг адрес. Бързо се озоваха в апартамента и щом руснакът запали светлините очите й обиколиха помещенията, до които имаше възможност да надникне.
- Няма проблем. Нищо няма да ми стане, ако не успя у нас. - искаше да се пошегува и може би беше успяла. Не знаеше. Прокара пръсти през дългата си коса, за да й придаде някаква форма, а след това пристъпи напред. - Ще ми е интересно да видя къде живееш. Ти видя моя дом, сега е твой ред.
Действията му я изненадаха. Не очакваше да я докосне или да изрече поредните успокоителни думи. Погледите им се срещнаха и се почувства неловко. Не искаше да му е трудно в опита си да й даде сигурност. Не желаеше да му навлича неприятности.
- Не искам да съм ти в тежест. Мога да си легна веднага, за да не те притеснявам.
Отдръпна се от него и стигна до хола където имаше достатъчно широк диван, за да приеме и без това слабото й тяло. Не беше толкова претенциозна, а и бе само за една нощ. Нищо нямаше да й стане.
С пръсти потупа повърхността и след миг седна върху нея. Беше удобно. Усмихна се широко и изчака Николай да се появи, за да му покаже, че одобрява мястото си за спане тази вечер. Достатъчно го бе притеснила, за да се надява да спи на леглото му. Не искаше и да бъде нахална. Един диван щеше да й стигне.
- Е, аз намерих своето място. - преповдигнато каза тя и му потупа мястото до себе си, за да седне до нея. - Ще се радвам на възглавница и завивка. Друго не ми е нужно, наистина.

Спасение. И двамата знаеха, че тя имаше нужда от спасение. И не ставаше въпрос за преди малко. Да, Николай я бе спасил точно преди около половин час, но в момента съзнанието му не мислеше за това нейно спасение. Ако се абстрахираше напълно от плана си да отмъсти на баща ѝ, Николай знаеше, че не трябваше да я оставя в онзи ден. Не трябваше да ѝ обръща гръб и да я оставя сама с алкохола и жаждата ѝ за него. Ако искаше да спечели доверието ѝ, трябваше да остане с нея и да ѝ помогне да спаси себе си от това желание да пие. Не можеше да си представи как точно би се отказала напълно от сегашния си живот. Дори не знаеше дали тя би приела помощ от някого. Но Николай бе разбрал, че дълбоко в нея имаше желание да бъде напълно друг човек. И Ейра имаше нужда от спасение. Имаше нужда от някой, който няма да я остави зад гърба си в по-тежък момент. Трябваше ѝ някой, на когото можеше да има доверие през всяка секунда от денонощието. И ако запознанството им не бе с целта, с която Николай бе тръгнал, може би щеше да намери сили да ѝ помогне.
Ала тези негови мисли бяха за миг унищожени от действията ѝ. Проследи я с поглед до момента, в който тя седна на дивана. Намръщена физиономия се появи на лицето му, когато осъзна, че тя искаше да спи на дивана. Замълча за миг, след което се обърна с гръб към нея и тръгна към спалнята. По пътя разкопча първите няколко копчета на ризата си, тъй като имаше усещането, че бе започнала да го задушава. Отвори един от огромните шкафове и няколко секунди по-късно в ръцете му се намираха възглавница и одеяло. Затвори шкафа с крак, а след това се върна при Ейра. Настани се до нея, докато все още държеше нещата. Извъртя главата си към Ейра и за миг остана така.. Втренчен в нея, сякаш се опитваше да разчете лицето ѝ.
Дали се бе успокоила? Дали все още изпитваше онзи страх, който можеше да прочете в очите ѝ когато я спаси? Дали тук се чувстваше в безопасност? Дали съжаляваше, че се бе напила? Съжаляваше ли, че бе отишла в онзи бар? Или следващата вечер щеше да я прекара отново там? Притесняваше ли се за себе си, или се бе оставила на произвола на съдбата просто защото никой не се опитваше да ѝ помогне? Имаше толкова много въпроси, които запази за себе си. И може би никога нямаше да ѝ ги зададе. Но това не означаваше, че щеше да се опита сам да намери отговорите.
- Можеш да спиш и на леглото ми, Ейра, не се притеснявай – широка усмивка бе огряла лицето му, сякаш нямаше да ѝ позволи да се свие на дивана. – Достатъчно широко е и за двамата.
Успя да сдържи смеха си, докато се изправи от дивана и остави възглавницата и одеялото на мястото, на което бе седнал преди малко. Застана пред Ейра и свали поглед към нейния. Щом го откри, си позволи отново да се усмихне, правейки няколко крачки назад.
- А сега сериозно – избери си място, като определено ти препоръчвам леглото ми. През това време ще се правя на добър домакин.
Извъртя се на пети, насочвайки се към кухнята. По принцип би ѝ предложил нещо за пиене от шкафа, в който държеше алкохола си, но тази мисъл изчезна секунда след като се бе появила. Извади чаша, в която сложи няколко ледчета и сипа вода. Погледна към часовника, който стоеше върху един от рафтовете. И след като разкопча още едно от копчетата, се върна при Ейра. Подаде ѝ чашата и се извъртя отново на пръсти.
- Ще извиниш липсата ми на безалкохолни питиета, надявам се.
Ако някой го погледнеше отстрани, щеше да каже, че Николай играеше ролята си перфектно. Че дори и след малкия спор, който бяха имали и който бе свършил така, Николай отново можеше да си върне доверието ѝ. Щеше да се възхити на уменията му да прикрива истината и плановете си да отмъсти на баща ѝ. Щеше да отбележи, че дори му бе като талант да се преструва и да играе подобна роля без дори да се издаде и за миг от цялата тази игра. Ала ако някой погледнеше по-отблизо.. може би нямаше да каже това.
Може би щеше да се зачуди.. Всичко това продължение на играта ли бе? Или Николай дори и не бе помислял да продължи с плана си?

Част от нея се изкушаваше да приеме предложението да спи в леглото му. От друга страна се притесняваше, че Николай може да отрие някакъв намек, който в този момент не би бил реален от нейна страна. И нима можеше да съществува след преживяното тази вечер? Ейра не искаше руснакът да мисли по този начин за нея в момента. Искаше просто да се чувства в безопасност, но и да му благодари по някакъв начин, който не представляваше просто думи. Въпреки всичко все още му нямаше доверие. Да, беше я предпазил от онзи мъж, но двамата се виждаха за едва втори път. Веднъж си бе тръгнал. Какво щеше да му попречи да я изгони сега, ако нещо не му допадне.
Не знаеше какво да стори. Затова просто мълчеше и погледът й разглеждаше с интерес всеки предмет в помещението, за да забави още малко отговора си. Диванът не бе никак лоша опция, но все още се страхуваше да остане сама. Вероятно можеше да предложи да стоят до сутринта, но не искаше да го измъчва с безсъние.  Проблемите й засягаха само нея и трябваше да стисне зъби, за да продължи с борбата си сама. Нямаше кой да премахне алкохолната й зависимост с магическа пръчка. Трябваше да бъде силна и да намери изход в своята задънена улица. И промяната трябваше да започне скоро. Преди да се превърне в развалина.
- Сигурен ли си, че няма да те притесня? - най-накрая промълви брюнетката със замислено изражение на лицето. - Не искам да оставам сама. Все още не се чувствам сигурна, че мога да заспя без някой да е до мен.
До преди минути се беше правила на силна, но сега отново се пропукваше и страхът я обгръщаше с ледената си прегръдка. Ейра бе негов заложник и не знаеше как да се измъкне. Искаше да улови ръката на Николай, но се притесняваше, че ще я помисли за нещо, което всъщност не бе. Дори и да изглеждаше в очите на другите по този начин. Непознатият мъж също беше решил, че може лесно да я получи. Затова и я бе избрал, а девойката предпочиташе да пие, за да се измъкне от този ужас пред това да се бори за собствената си репутация. Тя беше една страхливка и нищо повече. Не можеше да бъде силна. Не знаеше и как да стане.
Тръсна глава, за да изгони тези мисли от главата си за момента и реши да направи своя избор. Николай вече бе излязъл от хола, а Ейря трябваше да избере. Да остане на дивана сама или да спи при руснака с надеждата да не предизвика нежелана реакция в него.
Минута по-късно той се върна и й подаде чаша. Тъмнокосата го изгледа въпросително и взе водата, за да отпие малка глътка от нея.
- Не искам да пия каквото и да било повече. - твърдо заяви тя и наклони глава на една страна. Вдигна поглед и срещна този на руснака. След това се изправи и бързо го целуна по бузата с устни. - Не ме оставяй да спя сама. Страхувам се да остана без надзор.
Надяваше се, че е разбрал молбата й. Тонът й едва ли можеше да се обърка. Искаше просто да си почине и да забрави за няколко дълги мига станалото тази вечер. Да се наспи, а на сутринта да повярва, че може да се справи с всички трудности. Колкото и невъзможно да й звучеше това сега.
Ейра се отдръпна от Николай и сведе поглед, за да не види реакцията му. Не искаше да бъде съжалявана. Добре знаеше какво прави и докъде е стигнала със слабостта си. Нямаше връщане назад, но можеше да намери нов път, който да изгради за себе си и да опознае живота от друга гледна точка. Да се промени. Беше започнала да пие заради родителите си. Разводът им й бе подействал катастрофално. Искаше вниманието им, но не го получаваше. Дори и на дъното. Време беше да направи нещо за себе си и то включваше да премахне алкохола от живота си. Да започне на чисто. Да се появи нов човек на мястото на развалината, която беше в момента.
- Ако те притеснявам ще те разбера и ще спя на дивана. Не се чувствай длъжен да ми угаждаш. Днес сме спаси. Не мога да искам повече от теб, наистина. - усмихна се едва забележимо и най-накрая си позволи да вдигне очите си, за да го изгледа. Трябваше да спре да се срамува и да се приведе в ред.

Изглеждаше му толкова невинна. Изплашена, ужасена. И невинна. Николай бе сигурен, че винаги е била така невинна. Знаеше, че животът ѝ бе покварен от алкохола, и не можеше да я вини за това. Никой не можеше да я вини, че се бе отдала на желанието за него така лесно. Нима никой не го бе правил? Нима никой никога не е бил на крачка от това да даде целия си живот за просто още една бутилка? Всички го бяха правили. И в мига, в който го осъзна, Николай съжали за думите си от предния път, в който бе с Ейра. Осъзна, че нямаше право да я критикува за нещо, което не можеше да контролира. Осъзна, че бе постъпил изключително глупаво. И дори не мислеше за факта, че бе провалил плана си. Знаеше, че бе постъпил отвратително с нея. Знаеше, че това не бе нещо лесно, с което можеше да се справи. Знаеше, че съществуваха милиони като нея. Просто някои бяха успели да се спасят. Някои бяха успели да намерят помощ. А други.. Други чакаха спасението. Чакаха спасителя, който щеше да ги измъкне от тази дупка. Това чувство се бе събудило у Николай още в мига, в който бе разбрал за проблема ѝ. Още тогава бе изпитал желание да ѝ помогне. А в мига, в който усети устните ѝ върху бузата си, това желание се засили у него. Сякаш цялата ѝ светлина се бе показала в този миг и той изпита неистова нужда да я запази. И щеше да опита, твърдо решен да се справят заедно с това.
- Не бих ти го предложил, ако ме притесняваше, Ейра.. Спокойно, наистина – лека усмивка се бе появила на лицето му, когато той я погледна. – Но нека те улесня с решението, което си взела. Ще ти позволя да спиш при мен, ако обещаеш да не пиеш повече – последваха няколко секунди тишина, които се проточиха твърде дълго. През цялото това време Николай бе успял да запази сериозно изражение върху лицето си, гледайки право в очите на Ейра. Думите ѝ от преди малко го караха да вярва, че ще се съгласи без значение дали щеше да го каже, или не. Може би случката от началото на вечерта я бе накарала да размисли над всичко. Над всичко онова, което алкохолът ѝ взимаше. Може би ѝ бе помогнало да осъзнае, че бе нещо, от което трябваше да се откаже. Нещо, от което трябваше да избяга и да се спаси. Ала вместо да изчака отговора ѝ, той реши да последва онова, в което бе сигурен. Затова в следващия миг се засмя и без да дава ѝ дава възможност да отговори, се извъртя на пети с гръб към нея и тръгна към спалнята. – Ела.
Щом стигнаха до стаята, Николай отиде към големия гардероб, който бе в другия край. Отвори го и още в същия момент очите му се спуснаха по сгънатите дрехи. Няколко секунди по-късно вече изваждаше една тениска изпод всички останали блузи, а след това го затвори. Обърна се към Ейра, подавайки ѝ тениската.
- Може да спиш с това. Ако се нуждаеш от нещо друго, просто ми кажи. Не се притеснявай за нищо.
Кимна ѝ, а след това се приближи към нея. Повдигна отново брадичката ѝ и минута по-късно докосна челото ѝ с устни. Не искаше тя да се притеснява, не искаше да се страхува повече. Искаше да ѝ покаже, че тук беше в безопасност. Че той самият не би я наранил. Щом се отдръпна от нея, излезе от стаята, за да ѝ остави време да се преоблече. Върна се в хола и изчака няколко минути, в които просто стоеше и гледаше в една точка. В съзнанието му обаче преминаваха милиони мисли и милиони въпроси, свързани с Ейра. Имаше чувството, че за първи път от прекалено дълго време се бе отпуснал така спокойно. Изпитваше странни чувства и странно желание да ѝ помогне и да се погрижи за нея. Сякаш не я познаваше от няколко дни, а от прекалено дълго време, за да я остави просто на произвола на съдбата. И вярваше, че ако му позволеше да ѝ помогне, щеше да успее. Щяха да се справят с проблема ѝ и може би щеше да намери изход от този живот, който да я отпрати към нов – много по-хубав.
Но Николай знаеше, че точно тази вечер Ейра имаше нужда от просто почивка. Затова си замълча. Изчака още няколко минути, след което грабна одеялото и възглавницата и се върна в спалнята. Всичко можеше да изчака до утре. Всички проблеми и въпроси можеха да потърпят още малко. Ейра заслужаваше това.

Помнеше добре как майка й крещеше по телефона. После плачеше. Обясняваше й, че днес може да бъде последният й ден живот. Утре можеше да намерят трупа й. Захвърлен до някой път. Тогава единственото й дете щеше да е мъртво и то заради алкохола. Умоляваше я да спре, сякаш така щеше да сложи край на всичко. Не я разбираше. Не знаеше какво изпитва.
Ейра понякога мислеше върху този сценарии. Представяше си какво може да й се случи. Всеки път ставаше все по-ужасно, но понякога просто не се събуждаше след поредното напиване. Беше в леглото си, а след това просто си отиваше. Дали човек като нея щеше да се намери в един по-добър свят? Вероятно бе грешница и не заслужаваше да бъде спокойна до края на вечността. Трябваше да бъде наказвана за действията си. Нямаше право на нищо друго. Ако в този свят не откриеше своето спасение, то трябваше да го намери в някой друг. Не знаеше дали вярва в това. Дали мислите й щяха да се окажат реалност? Щеше ли да се събуди утре в леглото си или повече нямаше да отвори очи, за да продължи да живее, на пръв поглед, жалкия си живот? Родителите винаги се оказваха прави. Майка й едва ли щеше да е по-различна.
Искаше да се довери на Николай, но се страхуваше. Можеше да я изостави всеки момент. Собствените й родители я бяха предали. Какво щеше да попречи на него да стори същото като тях? Нищо. Абсолютно нищо. Съжаляваше я, а тя не искаше това. Желаеше да я приемат такава каквато е и да не мислят колко е глупава и слаба. Руснакът от кои хора беше? Трябваше да знае, но не й достигаше смелост да го попита. За момента бе по-добре да изчака. Рано или късно щеше да разбере, а случеше ли се щеше да знае какво да стори. Сега трябваше да бъде много внимателна. Една грешна стъпка и всичко щеше да отиде по дяволите, а не можеше да си го позволи. Имаше нужда от някого до себе си.
Можеше ли да му обещае, че ще спре да пие? В този момент алкохолът я отвращаваше и със сигурност щеше да изрече така желаните думи. Какво обаче щеше да се случи, ако утре усетеше нуждата да вземе шишето в ръце? Не знаеше дали може да спре, но не искаше Николай да се разочарова от нея. Затова си отдъхна след като не изчака отговора й. Не искаше да лъже себе си и него.
Последва го в спалнята. Огледа с любопитство стаята и се усмихна едва доловимо. Взе тениската, която й подаде и я огледа интерес. Беше достатъчно голяма, за да я носи като тениска.
- Благодаря ти за всичко. - тихо промълви щом вдигна поглед, за да срещне неговия.
В следващия миг усети целувката по челото и страните й пламнаха. Не беше малко момиче, за да се срамува и въпреки това кожата й настръхна. Притесни се и нервно прибра кичур коса зад ухото си, за да прикрие изражението си. Промълви нещо неразбираемо, а след това изгледа вратата, която Николай затвори след себе си. Миг по-късно почувства разочарование. Не искаше целувки по челото. Желаеше истински.
Остана замислена за няколко минути, а след това се съвзе и побърза да се преоблече. Щом бе готова се приближи до изхода на стаята, за да извика руснака. Оставаше й само да свали грима си, но това щеше да се случи в банята, затова се се запъти към нея.
Не й отне много време, за да се върне в стаята. След това бързо се качи върху леглото и щом подскочи се намести на страната, която вече си беше избрала и се зави до брадичката.
- Е, готова съм. - оповести развеселено и се усмихна широко. - Не се въртя много, но ако те ударя през нощта ще трябва да ме извиниш предварително.
Сякаш беше на лагер и щеше да спи с най-добрата си приятелка за първи път. Вълнуваше се, а и се искаше да се изкикоти. Въпреки всичко остана възможно най-сериозна. Потупа възглавницата си, а след това се отпусна върху нея доволно.
- Имаш много удобно легло. – не успя да си спести този коментар и отново се усмихна широко. Сякаш преди час и половина не й се бе случило нещо ужасно. Вече не помнеше тази случка. Цялото й внимание беше насочено към любезния й домакин и нищо друго нямаше значение в този момент. – Искаш ли да си затворя очите? Докато се преобличаш.