What's the point of having a family? To bring you extra troubles~

- По дяволите, млъквай! - изруга на будилника си, нищо че знаеше, че това бе неодушевен обект и нямаше нито да му отговори нещо, нито да го послуша. - Млъквааааай!!!! - продължи с командите и едва надигна глава от възглавницата. Защо трябваше да правят възглавниците толкова меки и удобни? Така беше изключително трудно, а за някои невъзможно, да станат от сън. И ако възглавниците не бяха също един вид уред за мъчения, та на. Ядоса се на изобретииля възглавниците, въпреки че не знаеше дори името му, сетне запрати едната по будилника си. Точен изстрел. Будилникът за последно издрънча и тупна шумно на земята до леглото му. но...това не беше краят. Само след няколко секунди негодникът се съвзе и отново започна да му напомня с пискливия си проглушителен звук, че е време за ставане.
- Аааааааааааааайш! - изсъска по корейски му Шин и стана рязко от леглото. Кракът му веднага се оказа върху будилника и тъй като го бе запратил натам с достатъчно голяма засилка, строши горкият часовник на парчета. И него самия го заболя, но здраве да е. Нямаше как да е събуден от някого и да остави този някой да живее. Поне в 99% от случаите. Толкова мразеше да се събужда принудително, че не е истина. И всъщност сега се замисли, че не той изобщо нямаше будилник. Тогава кой, по дяволите, беше сложил това чудовище в стаята му?
- Алексис... - изръмжа и тръгна да се приготвя за излизане. След около няколко големи спора със сестра си и доста дребни недоразумения, двамата вече бях започнали да си въртят номера, присъщи на малко пораснали деца... но номерата си оставаха номера. Ал бе разбрала колко Шин мрази да бъде буден от сън и нарочно беше оставила часовник с аларма на нощното му шкафче. Той го бе видял, когато се беше прибрал, но бе така изтощен, че въобще не го интересуваше декорацията и мебелите в стаята му. Сега обаче беше станал накриво и щеше да е ядосан на всичко и всички, на целият свят и вселената отвъд. Благодарение на скъпата си сестричка. Айш, наистина. Но дори да не си признаваше, сега отношенията им бяха забавни и май именно ужасните номера, дето си правеха, ги сплотяваха и караха да приличат на истинско семейство. Шин също не бе останал много по.назад. Веднъж вече скрил презервативите ѝ на непредполагаемо място и я чу как го кълнеше, докато ги търсеше. Мда, пак си беше намерила някакъв приятел и често кръшкаше от вкъщи. Имаше нощи, в които не се прибираше, а понякога я чуваше да притичва крадешком до стаята си по никое време сутринта. Аресен го бе помолил да я наглежда, затова и се бе пренесъл в голямата къща. Не се чувстваше много на място там, но вече като че ли бе започнал на свиква. Само че нещо неопределено го терзаеше. И тъй като не можеше да остави нещата просто така, реши да провери новото гадже на сестра си. Беше хакнал официалния сайт на полицията и се бе разрови в архивите. Човекът нямаше досие, но имаше нещо съмнително около него. И когато се задълба малко повече го видя. Определено беше замесен в трафика та хора. И трябваше да предупреди сестра си за него, или ако се наложи, направо да я откъсне от мръсните му лапи, ако не го послуша.
***
Вече беше пред дома на съмнителния приятел. След като никой не му отвори, когато почука, просто влезе съвсем неканен, отваряйки си по неговия метод. Разбиването на врата прокънтя в цялата къща. За секунди всичко притихна, правейки илюзията, че няма никого. Но Шин можеше да усети, че и двамата бяха тук. Спокойно се качи по стълбите към втория етаж и влезе в спалнята, където ги завари... в особено специфична поза.
- Здрасти сестро! Моментът неподходящ ли е? - попита, но това бе остро ироничен реторичен въпрос. Разбира се, че моментът бе неподходящ, но него просто не го вълнуваше. Усмихна се миличко на мъжа, който се натискаше със сестра му и който се зареше в този момент, че ще затрие от лицето на земята.