Placebo feelings {liana + philip}

by **philip bangshot** Сря Сеп 14, 2016 8:14 pm

-Лиана?... Лиана? -гласът му се превърна в просто въздишка, понесена от хладния вятър и изгубена в мрака -За бога...

Филип изръмжа под носа си и внимателно допря ръце до фасадата на приветливата къща. Погледът му пропълзя по цялата стена, търсещ малки пукнатини в нея, и се спря върху най-крайния отворен прозорец. Меката светлина струяща от него осветяваше достатъчно двора, давайки на мъжа шанс да прецени ситуацията. Филип не бе от най-пъргавите хора, но като малък му се бе налагало да се изкачва до много прозорци. Във всеки случай не бе забравил най-важните, основоположни правила- дръж се здраво и не поглеждай надолу. Съвсем скоро преметна краката си през рамката на прозореца и въздъхна тежко.

- Лиана, разбрахме се нещо.

Честно казано, дори самият Филип не се определяше за добър човек. В онзи традиционен смисъл на думата, естествено. Нямаше тъмни помисли, бе лишен от типичната за мафиотите кръвожадност, не откриваше красота в стичащата се бавно алена кръв. Но се занимаваше с доста нетрадиционни неща, подтикван най-вече от Мистър Джей. Бе продал, или по-скоро доверил, морала и душата си на Аресен, изпълнявайки чинно всяка негова дума. Убиваше, измъчваше, отвличаше, но някак винаги заспиваше спокойно. В този ред на мисли напълно разбираше родителите на Лиана, а да не говорим за възрастовата разлика помежду им.

Въпреки всичко, ето че вече повече от година семейството й не можеше да се отърве от Филип. Дори и да искаше не можеше да се откаже от Лиана- толкова малка, крехка, чуплива. Нямаше нищо по-чисто и ценно в живота си от нея. Красотата й се криеше именно в тази непорочност, даже слабост. Зен чувстваше истинска изгаряща нужда да я предпази и нищо повече. Това негово неистово привличане бе изцяло платонично, а той правеше всичко по силите си да остане точно такова. Не можеше да си позволи каквито и да е фриволства, не и с нея. Изпълняваше всяко едно малко желание на Лиана, независимо кога, независимо къде, без да иска нищичко в замяна. Бе му достатъчно просто да види онази нейна стопляща усмивка, колкото и родителите й да не вярваха на тази версия.

Днес бе обещал момичето да я заведе да види зарята, но както винаги нещо не бе по план. От Лиана се очакваше да е будна и да се измъкне през задния вход. Бе прекарал десет минути викайки я под прозореца, почти събуждайки семейството й.

Тих кикот се изплъзна от устните на Филип, намирайки момичето да спи на малко кълбо върху леглото си. Приближи се внимателно и приседна до нея. Отмести кичур тъмна коса от нежното й лице и прехапа устни. Понякога си мислише, че е твърде специална за този свят, заплашващ да я погълне цялата.

- Мъниче...- пръстите му пропълзяха по гърба на Лиана- Ставай, мъниче. Ще изпуснем зарята.

Момичето сънливо измърмори нещо преди Зен да я придърпа в обятията си. Това бе всичко, което си позволяваше- да я прегърне, да я подържи, да прилепи устни до бузата й. За повече не смееше и да мечтае.

- Не ми казвай, че съм дошъл напразно.

И без това бе достатъчно трудно да се измъкне от Аресен, въпреки, че Филип не му бе нужен в момента. Не искаше да бъде отпратен просто така- на цената на един блудкав сън.