[Kostya & Dahlia] If you gonna fall, I'll try to catch you, but if i can't, then I'll follow you down...

Далия, Далия отново замесваше тестото на кашата, която бе забъркала. Отново, колкото и да не й се искаше да се връщат назад те отново го правеха или по – скоро Дейвън отново се появяваше в живота им, когато всичко, което бяха искали да имат тъкмо се наместваше по местата си и той отново се появяваше, за да разтърси света й из основи и да не знае,  как да се справи с всичко това, знаеше, че Костя ще успее да задейства връзките си, но това никак ама никак не успяваше да я успокой, не заради друго, а по простичката причина, че изобщо не желаеше да се среща с Него, не желаеше и Айзък да го вижда. Някак си, си мислеше, че ако успееше да държи Айзък на страна от Дейвън, нямаше да има последици или пък най – важното, нямаше да успее да промие мозъка му. От както се бе „избягала” от него внимаваше да не се засекът, но колко голям беше градът, след като се бе натъкнала точно на него. Може би, ако не я бе видял, нямаше да изпаднат в това положние и всичко щеше да бъде наред в момента, а не отново да се замесват „черни” сделки, за да могат отново да забравят за съществуването на Дейвън и да продължът с досегашния си начин на живот, а още повече, че сега вече не бяха само тримата, трябваше да пазят и малкото същество, за да не го загубят отново. Далия, Далия. До напоследък наистина се замисляше, дали в онзи ден, наистина не бяха допуснали грешка отдавайки се на така, дълго скрите си желания. Не, че някога би могла да съжалява, за това, че е с Константин, нямаше и как да го направи, той бе всичко, което тя приемаше за семейство, бе пълната противоположност на Дейвън, бе и това, което тя бе искала винаги за себе си.
Въздъхвайки го погледна и се усмихна като докосна леко устните си до неговите и се изнизна умело от прегръдката му.
-Стига си се излежавал, Борис ще доведе Айзък всеки момент, а ти още си в леглото. – подаде тя, като се отправи към банята, пусна водата на мивката и се загледа в отражението си, като се замислеше, последните месеци прекарани с Костя, бяха върнали жаждата й за живот, а и не само нея, бяха върнали цвета на кожата й и здравия й разум, който сякаш бе изчезнал преди. Но сега, сама не можеше да повярва, че наистина бе вземала участие в болните игри на Дейвън. Преглъщайки, Далия тръсна глава, изми очите си и просто избута всички тези мисли, някъде далеч, заключвайки ги в съзнанието си, не искаше да показва на Константин, че отново се връщаше там, в това мрачно кътче на съзнанието си, а знаеше много добре, че той я познаваше, достатъчно добре, че да разбере какво се въртеше в главата й.
Но можеше да замаже положението, нали? Излизайки от банята отново хвърли поглед към него и поклати глава.
-Наистина не ми се иска Айзък да се среща с Дейвън, просто толкова време го държах настрана от него, а знаех, че един ден той ще се опита да го вземе при себе си. – по – добре да мислеше, че това я мъчи от колкото, да знае, че нашата госпожа се връща назад.
А преди да каже каквото и да е било друго, сина им връхлетя в стаята, хвърляйки се върху баща си. Далия се засмя, но знаеше, че темата им бе приключила, избягваха да говорят за Дейвън и за това, което се случваше пред него. Въпреки, че някак си трябваше да му обяснят, за какво беше всичко това.
-Тате, добре ли си прекара без мен? Беше ли ти скучно с мама? – докато се обличаше, Далия чу въпросите на сина си и се опули на среща им, а след това се засмя, като поклати глава, явно тяхната връзка наистина беше силна.
-А здравей за мен няма ли, Айзък? – попита тя, като се опита да направи сърдита физиономия, но определено не й се получаваше, да им се сърди.