Централната болница

- Какви ги вършиш? - извика Елвира, когато видя Маркъс.
На този човек с всеки изминал ден му ставаше нещо. Направо се побъркваше. Объркваше и нея. Какво беше това безобразие? Искаше да й изкара акъла ли? Беше токова изплашена, че за части от минутата не знаеше какво наистина трябваше да направи с него. От ръката му се лееше кръв, а тези бутилки по пода я притесняваха доста. Какво му ставаше? Какво правеше? Беше ли изобщо на себе си? Толкова много алкохол? Дори не провери, за да види, но задължително отмъкна една от бутилките и я прибра в чантата си, празна, разбира се, нямаше да взима пълна, че да й тежи. И без друго не пиеше. Нямаше с какво да й помогне.
- Маркъс? - след още няколко движения се озова пред него, а той, той явно беше толкова натряскан, че изглежда, спеше на дивана. - Маркъс! - извика Елвира и клекна до него. Беше си изцапал хубавите мебели. Що за човек? - Явно няма да си говорим днес - измрънка, а след това погледна към ръката му.
Ужаси се за момент, извърна поглед, а след това отново се върна на кръвта. Хвана ръката му и когато забеляза дълбоките рани, в които очевидно имаше остатъци от стъкло, а след това прецени и състоянието му, нямаше какво дори да си мисли. Трябваше да го закара в болница. Тази рана нямаше да се оправи просто така, а и не беше сигурна дали щеше да се оправи с него, при това количество, което беше изпил. Можеше да се е натровил? Откъде можеше да знае? Трябваше да предприеме крайни мерки, ако не искаше нещо да му се случи. Не беше лекар. Тревожеше се за него и не искаше нищо лошо да му се случи.
Нов въпрос. Как? Той сигурно беше два пъти по - тежък от нея .. как щеше да го изнесе? Но тези въпроси просто ги разкара. Нямаше време да мисли за тези глупости излишно. И без това вече той й създаде много работа. Нямаше да се затормозява допълнително. Заозърта се, а след това откри ключовете от колата му. Тя си нямаше, а и книжка също й липсваше, но можеше да кара. А и каква бе вероятността да я хванат? Да речем, че никаква, което я успокои. Пропълзя до тях, взе ги от масата и ги пъхна в джоба си. После погледна към Маркъс. Имаше късмет, че бяха на първия етаж. Иначе щеше да убие и двама им. Уви ръката му в някакво подобие на парцал, за да няма вероятност да му изтече още кръв. Притесняваше я повече фактът, че може би беше прерязал някоя вена. Не знаеше как се беше случило и какво, и защо. Но трябваше да побърза. Затова го хвана за краката и започна да го влачи до изхода, а после се затрудни, когато го качваше в колата, но и това успя да направи. Сложи го добре да легне, а след това застана зад шофьорското място. Докато извършваше всичките си други дейности, с които се занимаваше, за да го закара до болницата, се сети да звънне, за да се приготвят за него. И това беше добре, защото го приеха веднага. Дано всичко да беше наред. Излезе от колата, но вместо да се почувства по - добре, че го оставя в ръцете на специалисти, се притесни още повече. Проследи ги, за да разбере докъде ще го отведат, а след това остана да чака отпред. Не вярваше да е нещо сериозно, но този алкохол много я притесняваше.
До последно стоеше и обикаляше, чакаше. Поглеждаше към онази врата, която все не се отваряше. Вече час. Какво ставаше? Не можеше да разбере. Все си мислеше, че не е нищо сериозно. А какво се оказало?
Още един.
Сърцето й туптеше по - бързо от обикновено. И тогава онази врата се отвори. А сърцето й, не .. не се успокои. Дори се ускори още повече. Щеше да се пръсне.
- Всичко е наред. Ще трябва да стои далеч от алкохола за известно време. Отровил се е. Но сега всичко е наред. Освен това има рана в корема, за която не спомененахте. Не трябва да извършва никакви физическа дейност известно време. До три дни ще го изпишем - каза лекаря.
А след това последва един от онези въпроси, които хората често задаваха "а мога ли да го видя?". И за щастие, след още пет часа чакане на това проклето място, тя можеше да го види. Направо я измъчваха с това. Влезе в стаята му и го погледна. Беше му токова ядосана. Какви бяха тези глупости от негова страна? Трябваше да говори с него.
- Не се прави, че спиш! - почти му заповяда, но тихо, все пак беше в болница, нямаше да крещи. - Какво си мислеше? - щеше да се разплаче. - Защо?

Елвира не виждаше къде му беше проблемът на този и защо й се заяждаше ... не че и тя не го правеше, но поне си имаше цел. А той? Той какво й се правеше на много важен? Все едно, че му беше виновна за всичко, което му се беше случило,но това, драги ми, не беше ама изобщо така. Каква вина имаше тя, че той се оказа болен алкохолик? Виновна ли беше, че се беше подтикнал към този грях, че да се чувстваше такава, че и да беше. Нямаше обаче и как просто ей така да загърби всичко и просто да изчезне, защото му дължеше услуга, която щеше да изплаща сигурно години наред, ако не и цял живот. Не знаеше колко точно дължеше, след като той бе спасил нейния. Крясъците и действията му не предизвикаха никаква емоция у блондинката. Тя беше подготвена за всичко. Нищо не можеше да я изненада.
Излезе от стаята и си пое дълбоко въздух, повдигна вежда успоредно с това, а след това скръсти ръце. Какво ли да го правеше това момче?, питаше се Елвира. Имаше ли какво да прави с него? Разбира се ... но имаше ли време, беше въпросът, който я измъчваше сега, защото нашата блондинка нямаше такова. Скоро трябваше да замине с Виктория. Само няколко дни и вече дори нямаше да е в Америка, което щеше да е и една голяма глъдка свеж въздух, но докога? Не знаеше какво щеше да се случи, след като заминеха, което винаги я беше притеснявало. А сега и този й създаваше проблеми. Щеше да го остави да се поуспокои и след това щеше да поговори с него. Щеше да се опита да се държи малко по - мило от обикновено, но щеше да почака до утре. Не задължително, но пропоръчително беше да разбере за какво беше всичко това. Иначе нямаше да може по никакъв начин да успее да му помогне.
Върна се не къде да е, а в дома му, който беше сега и нейн дом. Което пък от своя страна щеше да се промени още сега, тъй като Елвира се качи в стаята си и събра багажа си, а след това го свали долу. Прислугата нямаше да я има тези дни, затова и почисти бъркотията, която Маркъс бе направил.Постара се много, за да не остане нито една бутилка и нито едно разбито стъкълце. Не желаеше да се наранява още. Отне й около два часа, за да оправи всичко, но пък свърши добра работа. Освен това си мислеше да скрие всичкия му алкохол, но се замисли над това, че той имаше много пари и нямаше дапостигне абсолютно нищо освен да си загуби времето. Ако искаше, щеше да си купи, а нямаше намерение и да му изцежда парите в банковата му сметка. Взе багажа си, излезе от сградата, а след това се качи в таксито, което си беше повикала. Прибра багажа си в старото си местенце, поразчисти го, радваше се, че не бе прекратила наема и можеше отново да се нанесе. Легна си и поспа, макар че й беше доста трудно. Не можеше да спре да мисли за нещата, които се бяха стоварили на главата й.
На другата сутрин се изкъпа, преоблече и се запъти към болницата ,решена да разбере какво се случваше и какво беше състоянието на Маркъс, за което се обаждаше през час, за да провери, но сега пък щеше да се увери напълно. Когато пристигна бързо се втурна към стаята му, като внимаваше онази, вчерашната сестра, да не я види, защото сигурно щеше да я изхвърли още преди да се беше добрала до Маркъс. Влезе в стаята, като някакъв крадец, без да почука дори защото нямаше особено време, но за сметка на това не успя да избегне още ядосания поглед на Маркъс. Елвира преглътна и го погледна.
- Какво е станало, че се държиш така? - зададе въпроса си веднага, без да овърта. - Кажи ми и ще изчезна завинаги от живота си, става ли?